Шведски психолог: Не трябва да проявявате към децата излишна доброта!

Либералното възпитание се провали като метод, твърди Дейвид Ебърхард

В миналото възпитанието на децата е било основано предимно на заплахата: „Прави,каквото ти казвам, че ще стане лошо!“ Днес атмосферата в семействата е станала по-либерална, но много често родителите проявяват по отношение на децата си излишна доброта. Може ли такова възпитание да подготви детето за истинския живот? И какъв вид строгост му е необходима? Нека размишляваме върху това.

Култура на възпитание на детето

Неумението на родителите да ограничават децата си при една или друга нежелателна постъпка може да им създаде чувство на ненаказаност, тъй като в такъв случай детето не знае докъде може да стигне в своето поведение.

В своята книга: „Деца на власт“ шведският психолог Дейвид Ебърхард твърди: „Либералното възпитание се провали като метод. Родителите вече не се държат като отговорни възрастни. Те твърдят, че искат да бъдат добри приятели с децата си. Те се поставят на едно ниво с децата, не се осмеляват да им противоречат и да поставят граници.“

Навярно всички са виждали деца, които в истерия хвърлят храна право в лицето на майка си, крещят неистово, искат да им се купи нещо, и даже бият родителите си. Просто не им е било обяснено как да се държат.

Децата се нуждаят от граници и дефинирани правила. Те изпитват търпението на родителите си със своето поведение, за да разберат докъде могат да стигнат. Ако нямат никакви забрани, значи е позволено всичко – даже да хвърлят храна в лицето на родителите си.

Установявайки граници, родителите предоставят на децата си информацията, която им е необходима, за да приемат правилните решения, върху които ще градят живота си. Детето трябва да разбере, че не може да прави всичко, което поиска.

Ако отстъпваш пред детето си в резултат от гнева или каприза му, ти го учиш, че трябва така да прави и занапред, така може да получи това, което иска. Да отстъпиш е лесно, особено ако си уморен, но е важно да се проявява настойчивост.

Непостоянството и отсъствието на определени правила – това е най-големият враг на възпитанието. Като установяваме подвижни, променящи се според обстоятелствата правила, ние даваме на детето съвършено неправилни сигнали.

Например е напълно неприемливо децата да оскърбяват или бият родителите си, а родителите – обратно – могат. На детето е забранено да ругае майка си, а на бащата е позволено. Децата трябва да мълчат на масата, а родителите могат да говорят.

Налице са двойни стандарти, които пораждат в детската глава неразбиране – защо за тях може, а за мен не? Какви са тези правила? Освен това правилата често се сменят според обстоятелствата. Днес мама е в добро настроение и да ми е разхвърлена стаята – това е нормално. Но утре няма да е на кеф и ще получа скандал.

Такива правила се игнорират и от децата – какъв е смисълът да ги съблюдавам, при положение, че никой вкъщи не ги спазва? Така че в този случай е необходима строгост на родителите към самите себе си, за да бъдат последователни в думите и делата си.

Трябва да бъдат също така строги и в своите слабости, защото детето ще започне да ги копира и да ги приеме за норма. Ако искаш децата ти да са честни, то трябва сам са се научиш на това. Ако не искаш да се пристрасти към цигарите, е време да си помислиш дали не е време и ти да се разделиш с този навик.

Децата копират твоето отношение към живота, към другите хора и към самите себе си. Те отчитат как ти се отнасяш с тях и как се отнасяш към самия себе си. Момичетата, чиито майки се считат за не особено красиви, започват да мислят същото и за себе си.

Имаш избор. Можеш да приемеш старите методи на възпитание – да не ги глезиш, да ги попляскваш, за да израснат послушни и нормални. Можеш да използваш и само новите правила – да се грижиш, приемаш, да прояваваш хумор, никога да не проявяваш строгост, за да не нанесеш травми на детето.

А можеш да разбереш, че любов без строгост няма, тогава е просто привързаност. Тъй като строгостта при възпитанието на детето – това е обратната страна на майчината любов, без която тя не може да бъде пълноценна.

Затова в още по-голяма степен строгост и последователност са необходими и на родителите по отношение на самите себе си, за да станат такива хора, каквито биха искали да видят децата си.

Гласувай за публикацията!

134 гласа
Upvote Downvote

Total votes: 3

Upvotes: 3

Upvotes percentage: 100.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всеки може да доживее до 100! Страната на Изгряващото слънце разкрива секрета

Ето колко голяма е разликата между звезди-връстници, със или без пластична операция!