Фикус за всеки джоб и вкус

Може да си вземете фикус и без да сте кой знае какъв специалист-градинар

Сред 800 вида фикуси всеки може да избере любимец по свой вкус.

Каучуковият и бенджамините са най-популярни, но има и много други красавци.

Някои са компактни, други – гиганти. Има и с огромни, и с дребни листа. Всички са лесни за отглеждане, добре се адаптират към условията в стаята.

В семейството се срещат храсти, лиани и дървесни видове, всички без изключение са многогодишни. Листата им са кожести, плътни и гланцови. Размерът им е от 1 до 70 см. Стъблата с годините почти на всички се вдървяват. На височина при стайно отглеждане могат да стигнат до 3 метра, но има джуджета по 30 см.

Фикусите също цъфтят, макар и рядко. Трябва вече да са на преклонна възраст. Цветовете са отворени нагоре, приличат на фуния.

Въпреки разнообразието си фикусите имат сходни изисквания при стайно отглеждане

• Всички са със стабилна декоративна стойност – през цялата година външният им вид остава непроменен.

• Без проблеми зимуват в отоплявани помещения, макар идеална да си остава леката прохлада.

• Нямат специални изисквания към светлината, ако не броите непоносимостта им към много силна сянка.

• Всички видове недолюбват въртене на саксията и честа промяна на мястото.

• Добре понасят ниската въздушна влажност.

• Всички фикуси са с изисквания към поливането: стабилна, лека и постоянна влажност на почвата.

• При засушаване листата пожълтяват и най-старите падат. Долната част на стъблата грозно се оголва.

• Обичат чистотата. Редовното изтриване на листата с влажна кърпа е препоръчително, ако размерът им позволява.

• Фикусите имат нужда от универсална хранителна почва с киселинност от 6,5 до 7,0.

• Пресаждат се само при нужда, когато корените изпълнят съда изцяло.

• Лесно се размножават.

Основната разлика между отделните видове е във вида и размера им. Понякога са толкова различни, та трудно ще повярвате, че са от едно семейство.

Например фикус карика прилича на широколистно дърво. Листата му са силно нарязани, не толкова кожести. В пазвата им се образуват съцветия, които стават на крушовидни плодове.

Фикус елактика наричат и каучуковия фикус, един от най-популярните е. Листата са пъстри, не губи декоративност и на по-сенчесто място.

Бенджамините са много. Не става дума за разновидностите с пъстри и с еднотонни листа, а за съвършено различни. Иволистният бенджамин например се нарича така, защото листата му са тесни и дълги като на върбата ива. Той изглежда най-добре, когато стъблата на няколко стръка се плетат.

Фикус пумила е пълзяща лиана, тя е най-чувствителна към преовлажняване на почвата. Вирее най-добре на светло.

Наталенсис е с необичайни много светли листа, нашарени в средата. Интересна е и формата им – широки са в горната си част. Подходящ е за бонсай.

Лировидният фикус е добре познат, но и много капризен. Лъскавите листа стигат до 60 см. При малки нарушения в умерената влажност на почвата падат. Не понася въобще сух въздух.

Източник: flowwow.com