Защо някои хора винаги закъсняват?

Сигурно ви се е случвало да закъснеете. Поне веднъж в живота ви е подвеждал будилникът, транспортът или собствената ви разсеяност

Но има хора, които закъсняват постоянно, хронически. Според психолозите систематичните закъснения често имат подсъзнателна природа и носят на закъсняващия скрита изгода. С една дума, ако закъсняваме, значи това ни е нужно. Защо?

Представете си ситуация, когато човек всеки ден закъснява за работа, докато в други случаи е пунктуален. Налага се изводът, че може би нещо не го устройва на тази работа. И той подсъзнателно й се съпротивлява, опитва се да отложи „страшния час“. Още Зигмунд Фройд забелязва, че пациентите му винаги закъсняват, когато в процеса на психотерапия им предстои да си спомнят нещо неприятно или дори страшно за себе си. Психиката започва да се защитава от негативните емоции и клиентът си измисля куп извинения, за да отмени посещението при психоаналитика или поне да закъснее.

Празник на непослушанието

Друга категория хронически закъсняващи са хората, които като деца са изпитвали върху себе си натиск от страна на прекалено взискателните си родители. Те постоянно са чували по свой адрес: „Ти трябва!“, „Да не ме изложиш!“, „Концентрирай се“. Такова дете може да израсне перфекционист, хиперотговорен и дисциплиниран възрастен, свикнал винаги всичко да прави за „шест“. Но дори „вечният отличник“ трябва понякога да изпуска парата. И тогава у него може да се събуди бунтарят и закъсненията да станат за него своего рода отдушник, негов персонален празник на непослушанието.

Ако родителите прекалено силно превиват клончето и строго насаждат дисциплина, като порасне, чедото им може яростно да се противи на всеки опит за ограничаване на свободата му. Живеейки по разписание в детството си, възрастният всячески ще избягва правилата и рамките и никога няма да идва навреме.

Желание на властваш

Друга причина е желанието да почувстваш собствената си незаменимост и власт над другите. „Без нас няма да започнат!“ и „Целият свят може да почака“ са фрази от репертоара на хора, които искат да се самоутвърдят за чужда сметка. Да накараш да те чакат, значи да принудиш чакащите да се тревожат, да се чувстват неуверено. И следва ефектното появяване на нашия герой, чрез което се наслаждава на своята власт над чуждото внимание и време.

Такъв тип поведение често демонстрират чиновниците и началниците. При това колкото са по-дребни в йерархията, толкова по-безсрамно крадат от чуждото време. Ясно е, че професионалистът, увереният и самодостатъчен човек никога няма да играе такива игрички.

От подобни мотиви се водят понякога и младите дами, които редовно закъсняват за среща. Техните мисли и чувства изразява Мерилин Монро: „Да закъснееш, означава да се убедиш, че те чакат. Значи си незаменима“.

Трябва да помисля

Еднозначен отговор на въпроса как да спрем да закъсняваме, няма. Изброените причини за това явление са психологически, дълбоки, скрити. Обикновено човек дори не ги осъзнава. Затова съвети от серията: „Планирайте времето си“, „Преместете часовника си с 20 минути напред“, не помагат. Единствено осъзнаването на причината за закъсненията ще помогне да идвате навреме. Запитайте се: „Закъде най-често закъснявам? Защо го правя? Какво ми дават моите закъснения? Какви потребности задоволяват те? Как може да се промени ситуацията?“. Помислете за тези, които ви чакат – какво чувстват. Може би това ще ви придаде ускорение.

Ако причината не е у вас, а у вашия партньор, който системно закъснява, замислете се какво у вас или в поведението ви му позволява да го прави. Можете ли да поставяте граници, цените ли времето си. Може би си струва да си поставите някакъв лимит на чакане – например 15 минути, след който следващия път със спокойна душа да си тръгнете. Може би след това вашите приятели и близки ще започнат да се отнасят по-внимателно с вас…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Омикрон

4 нови симптоми на Омикрон

Как да разберете какъв ден ви се е паднал – щастлив или не особено?