Феноменът на астралната музика

На 22 март 1832 г. в дома си във Ваймар умира Йохан Волфганг Гьоте. Той е на 83 години

Приятелите и близките, събрали се до леглото поета, са поразени: с лъчите на зората в стаята настъпва странен и изумителен феномен, който продължава цял ден


Какво се случва? Звучи тайнствена музика – толкова прекрасна, че не оставя никакви съмнения за принадлежността си към други светове. В пълната тишина звуците й съпровождат последните часове от живота на гения сред почтителното мълчание на присъстващите. Сладките неземни хармонии, нежните и сдържани акорди постепенно отслабват.

Към полунощ музиката замлъква и в същия миг сърцето на Гьоте престава да бие. Старателните търсения, предприети за установяване на източника и произхода на тази музика, са напразни. В този ден на значително разстояние около дома на поета не звучи нито един музикален инструмент и фактът си остава обвит в тайнственост.

Това е един от примерите за т.нар. нод, трансцендентална музика. Нод (NAD) е санскритска дума, служеща за общо название на астрална, паранормална музика с небесен произход, чийто източник не е земен. В приведения случай възприемането на феномена е колективно.

Но изследователите на астрална музика познават стотици случаи на индивидуално възприятие на нод. Ето например какво разказва в книгата си „Загадката на полтъргайста“ авторът, й – известният американски парапсихолог Реймънд Бейлис: „Една вечер, след като си бях вече легнал, но все още не бях заспал, в пълно съзнание изведнъж чух звук, който сякаш идваше някъде отдалеч, поради което в началото го взех за радио. Отначало едва се чуваше, но силата на музиката се увеличаваше, докато не започна да се чува съвсем отчетливо, а след известно време постепенно започна да затихва, докато не замлъкна напълно. Напълно съм уверен, че музиката не беше земна: красотата и величието й бяха невероятни“.

Астрална музика е слушал и друг известен парапсихолог – Нандор Фодор, който през юни 1932 г. пресича Бискайския залив с трансатлантически лайнер. Впечатленията му и описанията му почти не се отличават от тези на Бейлис.

Но за разлика от своите колеги Фодор обяснява феномена, на който има късмета да бъде свидетел, с две хипотези

Според него или става дума за телепатично слушане – т.е. на телепатично възприятие на музиката, звучаща някъде на голямо разстояние; или – което е по-вероятно – възприятието може да бъде определено като слушане на неземна музика.

Коя от тях е вярна, времето ще покаже. Но характерът на музиката и качеството на изпълнението й дават всички основания да се предполага извънземният й произход.

Гласувай за публикацията!

257 гласа
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Децата на извънземните са сред нас

Сайтове, които ще ви спасят от скуката. Готови ли сте за необичайни забавления?