Силата на човешкото докосване

Някога божиите помазаници – кралете, са имали особената милост да лекуват с докосване

В специален ден венценосната особа възлагала ръка върху очакващите изцеление страдалци и болестта изчезвала. Това не е приказка или красива легенда, а факт, макар и парадоксален. Запазени са документални свидетелства, че английският крал Едуард I излекувал с докосване хиляда свои поданици от живеница (форма на туберкулоза)…

Ефектът Естербани

С докосване лекуват и лечители. През 60-те години на миналия век учените правят опити с участието на унгарския лечител Естербани. Нараняват леко мишка по кожата, а след това лечителят поглажда животното, задържа го в дланта си и раната зараства много по-бързо, отколкото при събратята му от контролната група.

Учените не могат да дадат научно обяснение. Просто фиксират резултатите от опитите и публикуват научен труд. Докосването способства за зарастването на раните, само че именно докосването на специален човек, притежаващ „добра енергетика“, „позитивно поле“, „положителен заряд“. Все още няма научен термин за обозначаването на такива хора. Ерих Фром предлага думата „биофили“. Биофилът обича живота и всичко, свързано с него. Той е хуманен и оптимистичен по своята природа. Способен е да обича и подкрепя другите, да им внушава увереност в изцелението. Но как могат да се внушат подобни мисли на мишките!

Да отгледаш човек

С влиянието на докосването е свързан и т.нар. „синдром на хоспитализма“. Това е обширно понятие, но е открито и описано в следвоенните години, когато много малки деца се оказват без родители. Сирачетата са настанени в приюти и болници, за тях се грижи медицински персонал: хранят ги, сменят им пелени, дават им лекарства, ако е нужно. Но в стерилни условия, при медицинско обслужване и пълноценно хранене децата умират по неясни причини, угасват едно след друго. Процентът на смъртност е толкова висок, че лекарите не знаят как да помогнат.

Прави им впечатление обаче удивителният факт, че в едно от отделенията смъртността се оказва значително по-ниска. Разпитват персонала и се оказва, че една от санитарките взема децата на ръце, макар че това се смята за нежелателно. Въпреки това тя ги гушка, люлее ги, тоест прави това, което се полага на бебетата. И те се развиват нормално, по-рядко боледуват и не умират. Този факт кара лекарите и психолозите да се замислят за значението и ролята на докосването, на телесния контакт, който може да се окаже спасителен, дори жизнено важен!

В племената, където е запазено първобитното устройство на живота, важността на докосванията е особено забележима

Там, където целта е да се отгледа агресивен людоед, майките носят бебетата в плетена кошница на гърба си, без всякаква постелка. Кошницата се затваря с капак, така че детето е напълно лишено от контакт с околния свят и не вижда лицето на майка си. То си седи в кошницата, откъдето го изваждат само за хранене, а след това го слагат обратно и затварят капака. Докато в племената, където са налице хуманизъм и справедливост и няма канибализъм, майката носи детето си на гърдите, без кошница. Притиска го към себе си и го прегръща. И то получава изцяло и напълно полагащите му се докосвания. Така израства човек, а не човекоядец.

Нещо повече, изследвания на някои африкански племена показват, че в някои групи хората си нямат понятие от депресия и неврози в съвременния им вид. И с психиката и душевния покой всичко е наред’ при тях.