Откъде идват най-популярните латински сентенции?

Открай време се смята, че добре образованите хора пускат по някой израз на латински, за да покажат интелигентно чувствата си

За най-популярни си съперничат „Ин вино веритас“ (in vino veritas, във виното е истината), „О, санта симплицитас“ (sancta simplicitas, свещена простота) и „О, темпора, о, морес“ (о tempora, о mores, о, времена, о, нрави).

Но това не е всичко. След края на работния ден можете да изречете „Вени, види, вици“ (veni, vidi, vici, дойдох, видях, победих). А на съпруга си, който ви намеква, че сте понапълнели след празниците, да отвърнете „И ти ли, Бруте“.

Латинските изрази са популярни, защото са били записани в Littera scripta manet „със златни букви“ и са оцелели във времето. Много от тях обаче са нашумели, когато са ги произнесли не точно древни римляни. Това прави историите още по-любопитни.

„И ти ли, Бруте“, казва Юлий Цезар, когато вижда сина на любовницата си сред затворниците, които го убиват. Фазата става символична за предателство. Вероятно през 44 г. пр.н.е. императорът не е успял да я произнесе – бил е намушкан 23 пъти. Но векове по-късно „И ти ли, Бруте“ става популярна от драмата на Шекспир „Юлий Цезар“.

„Вени, види, вици“ наистина принадлежи на Юлий Цезар. С тези думи той съобщил на приятеля си Гай Матий в Рим за бързата победа в битката при Зела през август 47 г. пр.н.е. срещу понтийския цар Фарнак II, твърди Плутарх в „Изречения на царе и пълководци“.

„О, темпора, о, морес“ Също идва от древен римлянин. Така възкликва Цицерон в реч против Катилина. През 64 г. пр.н.е. двамата били съперници за консулски пост. Избран бил Цицерон, а Катилина организирал заговор за убийството му. Цицерон научил и го разобличил в Сената Според хрониките, когато гладиаторите минавали покрай императорската ложа на път за арената, казвали „Ave, Caesar, morituri te salutant“ – „Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те приветстват“.

„Докаго дишам, се надявам“ – „Dum spiro, spero“, е от древноримския поет Овидий.

На Сенека се приписва „Еггаге humanum est“ – „Човешко е да се греши“. Всъщност фразата не е открита в неговите творби.

„Festina lente“ – „Бързай бавно“, описва начина, по който древните римляни покоряват античния средиземноморски свят.

Изразът „Ессе Homo“ – „Това е човекът“, е от латинския превод на библията. Произнася я Пилат Понтийски и показва Иисус Христос, който трябва да бъде разпънат на кръста.

„О, санта симплицитас“ изрича Ян Хус на кладата. Чехът е смятан за еретик заради реформаторските си идеи и е изгорен от папистите. Произнася латинската фраза, когато палачът запалил кладата, но понеже огънят не се разгорял бързо, една старица хвърлила сухи съчки.

„Sic transit gloria mundi“ -„Така отминава земната слава“ се използва при коронациите на нов папа, за да му напомни, че всяка човешка власт е преходна

Само „сик“ е по-малко популярно, но ако чуете някой да го казва, да знаете, че е подигравателно, нещо като „Така ли, бе“.

Впрочем обичаят да се напомня на големец, че не е вечен, идва от древен Рим с фразата „Memento mori“ – „Помни смъртта“. Когато пълководец се връщал като победител в столицата, го срещали с тържество – триумф. В сценария му имал роля роб. Той държал златен венец над главата на победителя и повтарял „Мементо мори“.

„In vino veritas“ е израз, преминал през вековете в доста изкривен вид. Плиний Старши казал „Истината е във виното“ в книгата си „Естествена история“. Не призовавал да се пие, а имал предвид, че виното развързва езика и всички тайни излизат наяве. Цялата пословицата гласи „In vino veritas, in aqua sanitas“ – „Истината е във виното, здравето е във водата“.

Някои изрази не са популярни на латински, а в превод на съответния език, макар че идват от древен Рим. „Panem et circenses“ означава „Хляб и зрелища“. Така през 1-и век поетът-сатирик Ювенал описва обществените нрави.

Дългото „Homo sum, humani nihil a me alienum puto“ в превод е „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо“. Тази фраза комедиографът Публий Теренций Афр слага в устата на героя си Хремет. Той така отговаря на свой приятел, който го упреква, че постоянно се меси в чужди работи и прави интриги.

„Pecunia non olet“ означава всеизвестното „Парите не миришат“. Според историка Гай Светоний Транквил, през 1-и век римският император Веспасиан го казал на сина си Тит, който го укорил, че е обложил с данък ползването на обществени тоалетни. Императорът разиграл цяла сценка. Поднесъл под носа на Тит пари и попитал миришат ли. „Не“, отвърнал синът му. „А са от урина“, обяснил Веспасиан. Така се родила тъй популярната метафора.