Откъде идват най-популярните латински сентенции?

Открай време се смята, че добре образованите хора пускат по някой израз на латински, за да покажат интелигентно чувствата си

За най-популярни си съперничат „Ин вино веритас“ (in vino veritas, във виното е истината), „О, санта симплицитас“ (sancta simplicitas, свещена простота) и „О, темпора, о, морес“ (о tempora, о mores, о, времена, о, нрави).

Но това не е всичко. След края на работния ден можете да изречете „Вени, види, вици“ (veni, vidi, vici, дойдох, видях, победих). А на съпруга си, който ви намеква, че сте понапълнели след празниците, да отвърнете „И ти ли, Бруте“.

Латинските изрази са популярни, защото са били записани в Littera scripta manet „със златни букви“ и са оцелели във времето. Много от тях обаче са нашумели, когато са ги произнесли не точно древни римляни. Това прави историите още по-любопитни.

„И ти ли, Бруте“, казва Юлий Цезар, когато вижда сина на любовницата си сред затворниците, които го убиват. Фазата става символична за предателство. Вероятно през 44 г. пр.н.е. императорът не е успял да я произнесе – бил е намушкан 23 пъти. Но векове по-късно „И ти ли, Бруте“ става популярна от драмата на Шекспир „Юлий Цезар“.

„Вени, види, вици“ наистина принадлежи на Юлий Цезар. С тези думи той съобщил на приятеля си Гай Матий в Рим за бързата победа в битката при Зела през август 47 г. пр.н.е. срещу понтийския цар Фарнак II, твърди Плутарх в „Изречения на царе и пълководци“.

„О, темпора, о, морес“ Също идва от древен римлянин. Така възкликва Цицерон в реч против Катилина. През 64 г. пр.н.е. двамата били съперници за консулски пост. Избран бил Цицерон, а Катилина организирал заговор за убийството му. Цицерон научил и го разобличил в Сената Според хрониките, когато гладиаторите минавали покрай императорската ложа на път за арената, казвали „Ave, Caesar, morituri te salutant“ – „Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те приветстват“.

„Докаго дишам, се надявам“ – „Dum spiro, spero“, е от древноримския поет Овидий.

На Сенека се приписва „Еггаге humanum est“ – „Човешко е да се греши“. Всъщност фразата не е открита в неговите творби.

„Festina lente“ – „Бързай бавно“, описва начина, по който древните римляни покоряват античния средиземноморски свят.

Изразът „Ессе Homo“ – „Това е човекът“, е от латинския превод на библията. Произнася я Пилат Понтийски и показва Иисус Христос, който трябва да бъде разпънат на кръста.

„О, санта симплицитас“ изрича Ян Хус на кладата. Чехът е смятан за еретик заради реформаторските си идеи и е изгорен от папистите. Произнася латинската фраза, когато палачът запалил кладата, но понеже огънят не се разгорял бързо, една старица хвърлила сухи съчки.

„Sic transit gloria mundi“ -„Така отминава земната слава“ се използва при коронациите на нов папа, за да му напомни, че всяка човешка власт е преходна

Само „сик“ е по-малко популярно, но ако чуете някой да го казва, да знаете, че е подигравателно, нещо като „Така ли, бе“.

Впрочем обичаят да се напомня на големец, че не е вечен, идва от древен Рим с фразата „Memento mori“ – „Помни смъртта“. Когато пълководец се връщал като победител в столицата, го срещали с тържество – триумф. В сценария му имал роля роб. Той държал златен венец над главата на победителя и повтарял „Мементо мори“.

„In vino veritas“ е израз, преминал през вековете в доста изкривен вид. Плиний Старши казал „Истината е във виното“ в книгата си „Естествена история“. Не призовавал да се пие, а имал предвид, че виното развързва езика и всички тайни излизат наяве. Цялата пословицата гласи „In vino veritas, in aqua sanitas“ – „Истината е във виното, здравето е във водата“.

Някои изрази не са популярни на латински, а в превод на съответния език, макар че идват от древен Рим. „Panem et circenses“ означава „Хляб и зрелища“. Така през 1-и век поетът-сатирик Ювенал описва обществените нрави.

Дългото „Homo sum, humani nihil a me alienum puto“ в превод е „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо“. Тази фраза комедиографът Публий Теренций Афр слага в устата на героя си Хремет. Той така отговаря на свой приятел, който го упреква, че постоянно се меси в чужди работи и прави интриги.

„Pecunia non olet“ означава всеизвестното „Парите не миришат“. Според историка Гай Светоний Транквил, през 1-и век римският император Веспасиан го казал на сина си Тит, който го укорил, че е обложил с данък ползването на обществени тоалетни. Императорът разиграл цяла сценка. Поднесъл под носа на Тит пари и попитал миришат ли. „Не“, отвърнал синът му. „А са от урина“, обяснил Веспасиан. Така се родила тъй популярната метафора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Кога зеленчуковите ястия стават токсични?

Две необичайни заболявания, които идват със студеното време