Всяко дете има нужда да се чувства емоционално подкрепено

Повтаря ви, че няма нужда от помощта ви, че е голям и може да се справя сам

Но психолозите са категорични, че тийнейджърите продължават да се чувстват по-добре при ясни структура и правила: кой за какво се грижи вкъщи, какви са техните задължения, доколко могат да разтягат правата си и т.н. Тийнейджърите все още изграждат своето поведение и отношение към всичко в живота. Учат се как да се пазят, как да бъдат по-харесвани, как да приемат нещата, които са трудни за приемане, как да се напасват към ситуации и хора.

Вие като родители продължавате да сте техните основни учители и помощници, колкото и да не им се иска да ви припознаят и да си признаят

Ако се държите към тях, сякаш вече на всичко са научени, не им позволявате да преминат спокойно необходимия път на своето съзряване. Да, ако се справят сами с трудностите, ще добият самочувствие. Но ако се провалят, ще добият комплекси. Вашата отговорност е във всяка ситуация да прецените кое от двете е по-вероятно да се случи. Нали вие сте възрастните и опитни хора. Не бива да сте твърде страхливи и предпазливи, но е глупаво и да сте безумно смели и отпимистични.

Да речем, тийнът е разочарован от приятел. Овесил е нос вкъщи, слуша тежка музика и се налива с газирани напитки. Влизате в стаята му, чувате историята и отсичате: „Допуснал си този човек прекадено близо и сам си виновен, че той те изпорти! Нима не знаеше, че ще стане така?! “ Ами не, не е знаел. А и дори да е подозирал, вие по този начин създавате от проблема му нов проблем – че е постъпил като глупак. Не че трябва да му подавате кърпички до полунощ и да попивате сълзите на разочарованието. Но проявете пълно разбиране към ситуацията. Може да разкажете свое разочарование, когато сте били на неговата възраст. Нека знае, че вие също сте грешили. После поговорете за начините да се справи с това предателство.

Не си мислете, че го разглезвате, ако не се държите строго и без съчувствие в трудни ситуации. Че като го оставяте да се оправя сам, трупа повече опит. Напротив – в трудните моменти тийнейджърът има нужда от опората ви. Не вършете всичко вместо него, но и не го оставяйте сам. Обсъждайте и му давайте най-важното – увереността, че ще се справи със ситуацията.