Хвалете детето с мярка

Вие сте от родителите, които твърдо вярват, че за развитието и самочувствието на детето е полезно да го хвалите

Щедро го аплодирате при всеки успех, при всяка добра постъпка. Толкова щедро, че понякога се чудите дали не прекалявате. Но то е толкова щастливо, като чуе „Браво“, че не можете да се сдържите да го изричате дори за дреболии.

Е, за дреболии не бива. Всичко във възпитанието трябва да е с мярка. Именно тя е трудната, но ето какво казват научните теории и изследвания.

Пет „Браво“ на ден го правят по-послушно

Психолозите и педагозите казват, че най-ефективният метод за възпитание е чрез поощрения. Британски учени твърдят, че дори е непослушанието може да се справите ефективно, като често хвалите сина или дъщеря си.

Изследователският екип наблюдавал деца на възраст между 2 и 4 години е цел да изясни как им се отразяват похвалите. На майките и татковците била поставена задачата да ги казват колкото може по-често.

Експериментът установил, че децата, чиито родители ги хвалили не по-малко от пет пъти на ден, били по-спокойни, по-устойчиви на стрес и с по-добро поведение.

За да чуят от мама и татко похвала и приятни думи, децата се стараеха да се държат примерно, обясняват учените.

И все пак не бива да гоните бройка. Иначе може да изпаднете в другата крайност – да казвате „Браво“ без основание.

Правилно е да хвалите за истински постижения и старания, подчертават експертите. Хората, които като малки са били хвалени за всяка дреболия, лесно се предават пред трудностите, не възприемат критика и са силно зависими от чуждото мнение, посочват те.

Имат и съвсем практични препоръки как да уцелите мярката, като се съобразявате и с възрастта на детето си.

До 3 години не пестете

Щом ще прилагате положително възпитание, още като се роди бебето, обърнете съзнанието си в тази посока. Така ще си съзцадете нагласа и ще започнете да забелязвате поводите, по които можете да възкликнете „Супер си“, „Страхотно се справи“, „Благодаря ти, че прояви търпение, докато си свърша работата“ и т.н. Колкото по-малко е детето, толкова по-щедри трябва да сте на похвали.

До 3 години не се притеснявайте, че ще го разглезите. Поощрявайте го за всяко постижение и старание не само с думи, а е прегръдка, целувка, милувка. В тази възраст т.нар. тактилни усещания са дори по-важни от думите.

Хвалете, но и обяснявайте защо

В следващите години към похвалите за успехи и старание прибавете също и за добро поведение, за самостоятелност, за оказана помощ. Когато чуе похвали и благодарности, детето е много гордо със себе си.

Именно това е ключът и към послушанието – възнаградили сте приличното му държание и следващия път отново можете да разчитате на него.

В предучилищна възраст родителите трябва да изтъкват успехите в творчески дейности, желанието и сръчността синът или дъщеря ви да направи нещо с ръцете си, интелектуалните постижения – например научени наизуст стихчета, познаване на буквите и цифрите.
Вече може да мотивирате, като съм похвалите прибавите награда – допълнително време за забавления с мама и тате. Това е много ефективен начин за поощрение, казват педагозите. Кажете „Ще си поиграем, щом си дори-суваш рисунката, научиш стихчето“ и т.н.

Децата в началните класове аплодирайте, когато постигнат успехи в училище, помагат в домакинската работа, проявяват доброта и отзивчивост. Към наградите можете да включите и срещи с техни приятели.

Похвалите изпълняват положителна възпитателна функция, когато обяснявате на детето защо ги получава. Така то разбира кое е добро, научава се да постъпва така, както го изисква ситуацията, гради у себе си ценни качества и изпитва удовлетворение от тях.

Бъдете искрени и конкретни: „Толкова хубаво направи тази апликация. Съчетал/а си прекрасно цветовете. И не се отказа, въпреки че срещна трудности с изрязването. Браво на теб“.

Отминавайте дреболиите, отличавайте важното

Но въпросът за мярката стои през цялото време след 3-годишна възраст. Всеки път преценявайте колко щедри да сте в похвалите. Родителското „Браво“ вече не бива да е за дреболии. Нищо не ви струва да го изричате, но след като е нормално 5-годишният ви син да си закопчава сам ципа на якето, защо да получава комплименти за това. Не бива обаче да оставяте без внимание важните постижения и постъпки, които създават положителни навици и му дават самочувствие, че се справя отлично.

Принципът е да хвалите за конкретни постижения и много добре да дозирате. Целта е детето постепенно да свикне, че добрите постъпките се извършват безкористно, че доброто поведение и постиженията са необходими на самото него. Мама и татко ги оценяват, но не изливат толкова много възторг, защото то вече е пораснало и е съвсем естествено да се справя.

Аплодисментите даже може да нанесат вреда, ако родителите прекаляват. Те пречат на детето да формира правилна оценка за себе си, предупреждават педагозите

Свикнало на преувеличения от близките, още в забавачката то е разочаровано, защото госпожата не го хвали за нещата, с които е нормално да се справя на тази възраст. Не казва „Браво“ за съвсем обикновената рисунка.

За жалост животът вече е престанал да го аплодира незаслужено и така ще бъде винаги занапред. Много пъти няма да получава похвали и когато напълно ги е заслужило.

Прекадените похвали крият риск да допринесат за формиране на ниско самочувствие у порасналото дете, предупреждават психолозите. Ако сте го превъзнасяли, че е най-красивото, най-умното и най-талантливото, щом попадне в детската градина или училището, тази представа може да претърпи сериозно крушение.

Проучванията показват, че най-висока самооценка имат децата от предучилищна възраст. След това те сами разбират, че сред връстниците им има по-умни, по-способни и по-красиви.

Култът към поощрения пречи

Детето развива култ към поощрения, когато започне да се стреми да постигне най-добрия резултат, защото ще получи похвали и награди. Най-късно в началните класове родителите трябва да му дадат да разбере, че е нормално да успява, когато полага усилия, и че за това никой не му дължи аплодисменти. Ще ги получава само за наистина големи успехи.

Но редом с тях понякога ще преживява и несполуки. Не бива да се потиска, защото и те са част от живота. Просто трябва да се опита да разбере защо са се случили и да не повтаря грешки, ако е допуснало.

Психолозите обръщат внимание на изключително важно правило, което много родители пренебрегват. В стремежа си да не прекаляват с незаслужени комплименти за вече попорасна-лото дете, те забравят да го хвалят за добрите цели, стремежът към тях, работата да бъдат постигнати, дори ако поради някакви причини не се получи най-добрият резултат.

Източник: chips-journal.ru