Тя + той = Ние

Не си падате по разни лигави формули от рода на едно плюс едно равно на сърчице

Със сигурност не и по едно плюс едно равно на три, понеже влюбените тя и той си раждат бебе.

Всъщност не е точно това и не е точно лигаво. Канадският психолог Ивон Далер изразява по този начин интересна идея – че двете самостоятелни личности правят не двойка като в едно плюс едно, а нещо трето, различно, което може да се нарече „ние“.

Двойката значи, че влюбените са постигнали симбиоза. А това е едната крайност. С нея, също както и с другата – запазването на прекалена самостоятелност на всеки от партньорите, не се постига хармония, смята Далер.

В биологията симбиоза означава, че два организма живеят заедно, неразделно и не могат да оцелеят един без друг

Някои имат взаимна полза от това. Но се срещат и много видове, при които единият паразитира върху другия.

Хората са сложни организми. При тях симбиозата не води до щастлив живот, защото при сливането се губят личностите. На практика това не е възможно и за двамата, обикновено единият доминира, а другият остава в сянката му.

В повечето случаи жената е в сянката на мъжа

Елементарно е схващането, че той командва, тя се подчинява. Най-често „в сянката“ означава, че жената доброволно жертва свои желания, интереси, даже нужди в името на мъжа. Заради неговата кариера не развива своята, да речем. Може никога да не съжалява за това, но все пак и тя, и партньорът биха имали по-хармонична връзка, ако са намерили начин да няма жертви.

Срастването на влюбени те в едно цяло е остаряло схващане за брака и изразява патриархалността, характерна за отминалите векове, обясняват специалистите.

Модерната концепция за отворен брак, в смисъл запазване на пълна самостоятелност за личността на всеки от влюбените, обаче също е грешна

Никакъв вид „колектив“ не може да съществува при независимост на индивидите в него. В приятелската компания, в професионалния екип, във всяка човешка общност членовете се напасват, съгласуват интересите си, съобразяват се един с друг. И то не само когато им се иска.

Не е трудно за разбиране защо двете крайности – симбиоза и прекадена самостоятелност на влюбените, не водят до хармония. Трудното е да се намери формулата за онова между тях, с което ще се постигне щастлив живот. От помощ може да бъде идеята за „ние“.

Накратко, в този тип връзка всеки се запазва като отделна личност, не се претопява

Живее сам част от живота си, задоволява свои желания и потребности. Развива се и в четирите области, които според Ивон Далер го правят успешен и емоционално зрял индивид: професионална, партньорска, родителска (дори да няма деца, тази част от живота включва грижите за околните) и лична (забавления, проекти, мечти).

Едновременно с това се образува и нещо трето, което обаче не е механичен сбор

В него двамата партньори гъвкаво съгласуват личностите, егото си, за да направят хармония. Те не са две половинки, не са и едно цяло, а създават ново „ние“, в което има множествено число.

За да е успешно то, поне 70% от убежденията ви трябва да са еднакви, посочва Ивон Далер.

Специалистите смятат, че ако идеята за „ние“ бъде осъзната от влюбените още в началото на връзката им, има огромен шанс любовта да съществува дълго. Обратното – стремежът към симбиоза или към пълна независимост, е път към провал.

Макар че все още е по-разпространена, в съвременните общества симбиозата вече
не задоволява хората, никой не иска да губи личността си. Т.нар. отворен брак пък за малцина е приемлив, в него фундаменти на любовта като привързаност, вярност, доверие, уважение са в голяма степен разклатени. Хората търсят нов модел за брак и семейство, но често не успяват да го намерят.

Многото раздели и разводи навсякъде по света днес се дължат именно на това, че мъжете и жените или не разбират идеята за „ние“, или нямат достатъчно търпение и мъдрост да създадат своето „ние“, обясняват експертите по взаимоотношения.

Според Ивон Далер само около 20% от двойките са щастливи дълги години и те обикновено са тези, които са разбрали идеята за „ние“

Създаването на „ние“ не е лесно, а и после то трябва непрестанно да се поддържа с гъвкавост и компромиси. Психологът Ивон Далер казва, че е направил важен извод от практиката си като консултант: успяват партньорите, които залагат на разум, не на емоции.

„Човешкият мозък има 3 основни зони. Първата управлява рефлексите, необходими за оцеляването. Втората се грижи за чувствата. Третата – за мислите, спомените, приспособяването. Емоционалната интелигентност се изразява в умението да не позволявате на първите две зони на мозъка да управляват третата. Оказва се, че при дългогодишните двойки този тип интелигентност е изключително развита и с времето партньорите са станали по-скоро разсъдливи отколкото чувствителни. Това съвсем не значи, че нямат емоции. Просто умеят да сдържат отрицателните“, обяснява Далер.

Какво трябва да правите на практика?

Например когато спорите с партньора си и усетите, че и двамата твърде се разгорещявате, излезте от стаята. Помислете на спокойствие точно какво послание искате да му предадете. Старателно изберете думите си, за да не го обидите и същевременно да го убедите в своята правота. И чак тогава се върнете при него.

Вече сте включили разума си и той сдържа отрицателните емоции, подчертава психологът.

Източник: woman.ru