След раздялата: единият родител не иска да вижда детето

Това може би е наказанието на бившия за вас. Може и да е някакъв странен опит за реванш

Той, навярно да видите, че не можете да се справяте без него, да го потърсите, да го помолите да контактува по-често със сина или дъщеря ви.

Има логика, че точно това ще се случи. Когато се разделя семейството на тийнейджър, той, разбира се, страда. Но и чувства отпускане на родителската „хватка“, става неуправляем. Родителят, който живее с него, се вижда в чудо, а другият чака да бъде потърсен за помощ. Да бъде молен дори.

Не молете обаче за нищо. Проведете разговор между отговорни родители. Вашата раздяла, независимо защо се е случила, по никакъв начин не освобождава партньора от задължения към сина или дъщеря му. Ако не разбира това, много правилно, че вече не сте с този човек.

Въпросът обаче е какво да направите, за да не лишавате и себе си от ценна помощ в тази трудна възраст, и тийна от контакт с другия му родител.

В разговора спокойно, без натяквания и назидания опитайте да припомните на бившия от какво се лишава самият той и от какво лишава детето си, като го пренебрегва. Опитайте и да постигнете някаква уговорка за редовни контакти. Но няма нужда да бързате да споделяте със сина или дъщеря си, защото не знаете дали уговорката ще бъде спазена.

Затова е разумно обмислено и хладнокръвно да разчитате на себе си и да прокарате едновременно две ясни внушения.

Едното е редовно да припомняте на тийна, че излизането на другия родител от дома не променя нищо в правилата. Заявете, че както вие ще се опитате да не му липсва нищо, така очаквате и той да не натоварва излишно ситуацията.

Второто е да обясните защо е това странно поведение на родителя му. Независимо дали го показва или не, вашето дете страда, чувства се изоставено. Уверете го, че вината не е в него. Вероятно причината е, че отношенията между вас са прекалено болезнени, затова партньорът ви се е отдръпнал. Тийнът е достатъчно голям, за да разбере, че възрастните понякога не постъпват рационално и се оставят в плен на чувства. Другият родител не може да разграничи вас от детето си, затова и не търси контакт с него. Или пък дотолкова се е отдал я на нова любов, я на новопридобитата си свобода, че не намира време.

Говорете, без да нападате и да осъждате, макар бившият ви да си заслужава тежки думи. Все пак не забравяйте, че за тийна той е родител.

Успоредно с тези разговори се опитвайте вкъщи винаги да е весело, детето ви да не усещате липсата на другия. Сега е моментът да си вземете домашен любимец, да си купите по-качествени колони, да вържете хранилка на балкона, за да ви чуруликат птичета от ранна сутрин, и изобщо да живеете възможно най-щастливо.