Кога заканата „Ще кажа на баща ти“ наистина работи

Майките много обичат тази заплаха. „Ще кажа на баща ти“ им е влязло като клише в главата от детските и тийнейджърските години

Ако в напрегнати моменти не я е изричала собствената им майка, вероятно са я чували от баба. Остатък от патриархалните времена, когато бащата е главата на семейството, безспорен авторитет, повелител и помирител, който поставя всеки на мястото му. Мама се занимава с децата, възпитава, хвали, порицава, разрешава и забранява целодневно и всекидневно. Тате се намесва само когато има нужда и като последна инстанция.

Вече не е съвсем така и тийнът отлично го знае. Обикновено двамата му родители работят и открай време си делят грижите за него, в това число и възпитанието. Бащата продължава да е глава на семейството, но надали е онзи върховен повелител, щом често той си идва първи и се заема да сготви вечерята. Може да е обратното – работи много и има толкова малко време за детето, че всъщност той е по-либералният и даже глези. Разбира, че не бива, но иска да компенсира, като поне не играе ролята на лошото ченге.

Тази разстановка на силите е ясна на сина или дъщеря ви от ранна възраст. И ако тогава на вашата заплашителна реплика „Ще кажа на баща ти“ отговорът не е бил „Ами кажи му, той ще ми разреши“, тийнът вече няма да го пропусне. Няма да се остави да го манипулирате, я. А тъкмо в пубертета
най-често се налага с нещо да стряскате детето си. Звучи зле, много непедагогично според съвременните идеи за отношенията в семейството. Но всеки родител, който има или скоро е имал тийн, знае, че се случва всякакви други аргументи да свършват и да стигнете до последното средство – заплаха. Тя не-винаги преработва, но опитвате.

Да заявите на тийна обаче “ Ще кажа на баща ти“ е детинско от ваша страна. Той не е малко хлапе, което ще се стресне. Умната майка трябва да подходи по съвсем друг начин, за да използва авторитета на главата на семейството.

Синът ви иска да отиде при приятел, за да играят на плейстейшъна. Или дъщеря ви настоява да се прибере в 10 вечерта. Вие не разрешавате. Не крещете заплахата. Отнесете темата към арбитъра така: „Ще питаме баща ти“.

Като отговорни родители вие сте се уточнили за правилата. Не само сте ги съобщили на тийна, но и двамата помежду си сте обсъдили къде минават границите на допустимите компромиси. Така че като питате баща му разрешава ли нещо си, отговорът ще бъде същият като на майка му.

Винаги могат да възникнат неочаквани казуси, затова си осигурете време поне за един бърз разговор по телефона, за да се окажете с баща му отново на едно мнение.

Специалистите съветват в 9 от 10 случая родителите да нямат разнобой, за който тийнът да разбере. Само понякога бащата може да разреши нещо, което майката отказва, но като постави допълнителни условия.

Когато не сте съвсем уверени дали мъжът ви ще бъде на вашето мнение и няма възможност да се посъветвате, без тийнът да ви чуе, по-добре не заплашвайте. Минус за вашия авторитет са напразните заплахи. Детето ще излезе победител и ще ви се изсмее, надявайте се – незлобливо.

Репликата „Ще кажа на баща ти“ е забранена като изнудване. По принцип не е добре със сина или дъщеря си да имате тайни от бащата. Допустимо е само в редки случаи, когато не искате да натоварвате или да тревожите мъжа си и сте сигурни, че ще се справите сами. Ако все пак ре-шите да укриете двойката по история или някакъв друг гаф на тийна, предупредете го, че е временно и ясно обявете при неизпълнението на какви условия от негова страна ще го из-дадете. Това е честно и спрямо детето, и спрямо бащата. Иначе подривате ценностите в семейството – близките хора нямат тайни един от друг, а ако са си сподели, после не се заплашват с издайничесгво.

Лошо е да прибягвате до „Ще кажа на баща ти“, защото синът или дъщеря ви наистина се страхува от него. Тогава имате по-голям проблем. Главата на семейството трябва да е авторитет, но не бива детето действително да се страхува от него. Когато то пристъпва правилата, които отлично знае, че трябва да спазва, двамата родители са му съобщили и какви наказания следват. И при нарушение няма значение кой от двамата ги налага. Приемете, че от едната страна на договора сте вие и мъжът ви, от другата е синът или дъщеря ви. Всички следвате този договор, никой не играе добро или лошо ченге. А когато се налага, тримата заедно сядате да обсъдите защо правилата са нарушени и възможно ли е наказанието да бъде „опростено“.

С репликата „Ще кажа на баща ти ” показвате безсилие на тийна. Ако често я използвате, подривате авторитета си на родител. А пък и тийнът свиква с нея и тя престава да му действа.