Защо никой не си спомня раждането си

2

сеп.

Защо никой не си спомня раждането си

Помислете за най-ранните си спомени. Най-вероятно ще се върнете в детството, може да си спомнете празници като Коледа или рожден ден, да се появят спомени и от ваканцията.

Помислете си за възрастта, на която сте били, докато изникват в съзнанието ви. Най-вероятно може да си спомняте не по-далече от вашия трети рожден ден. Още по-интересното е, че паметта ви няма да предложи много за периода от 3 до 7 години, особено ако нямате семейни албуми, които да активират вашата памет и да ви върнат обратно.
Психологията определя тази невъзможност на възрастните да помнят събития от своя начален стадий на живота,

включително от раждането  като детска амнезия

Зигмунд Фройд я нарича инфантилна амнезия, която обаче по-късно се определя като детска. Той е един от първите, които наблюдават този феномен и през 1899 г. забелязва, че нито един пациент няма някакви особени спомени за случващото се. Фройд допуска, че всичко това е следствие на потискане на травми, които най-често са сексуални.

За да се блокира всичко това, Фройд твърди, че човек използва така наречените екранни спомени, а понякога дори се използват различни версии на събития, които предпазват съзнателното его.

Повече от век по-късно учените трябва да определят и дори да дадат още по-разумно обяснение на този феномен. Едва през 80-те години на миналия век хората, които работят повече с деца, за разлика от възрастни, успяват да открият някаква форма на отговор. Типично в стила на науката, освен някакво допускане, тук се раждат още серия от въпроси, които се

интересуват от паметта на детето

Дълго време се допуска, че просто онези дялове в мозъка на бебето, все още не са развити и няма как да протече памет. След това, около 3 години, започва повишаването на паметта и достига до нивата на възрастен с всяка следваща година. Интересното е, че науката бърза да промени това и посочва, че деца на около 3 месеца имат сериозна възможност да формират спомени. Разликата идва от това, че просто не е сигурно кои точно спомени могат да останат. Оказва се, че бебетата могат да запазят подсъзнателно някакви спомени. По същото време епизодичните спомени, които се записват върху определени събития, не носят много информация в рамките на 3 години. С други думи, в първите три години имаме

подсъзнателни спомени, които обаче  трудно можем да извадим

За да се създадат спомени, човешкият мозък трябва да извади така наречените синапси, това е връзката между мозъчните клетки, които закодират сензорната информация от събитие в нашата памет. Оттам, нашият мозък започва да организира информацията в категории и да изгражда връзки с подобна информация, която се нарича консолидация. В други случаи, когато паметта започне да се губи, тогава се налага периодично да си върнем спомените и да уловим тези синапси,

подсилвайки самата връзка.

Учените много дълго време вярват, че човек наистина не може да запази някакви спомени от по-ранни периоди.

Странно или не, проверката на този експеримент идва с поставянето на ластици върху детска количка. Когато детето разбира, че дори с минимално ритане на ластиците, може да се движи, учените сменят количката, но по-изненадващото е, че при втория опит за ритане и движение малките участници в експеримента се разплакват.

При втория експеримент, децата вече не са на 3 месеца, а на 6 месеца и бързо осъзнават, че трябва да започнат да ритат, за да имат движение, което показва, че паметта се подобрява с всеки изминал ден. Истината е, че повечето информация идва от префронталния кортекс, който във времето все още не е достатъчно добре развит, за да може да запазва спомени, липсата на пълния капацитет не означава, че детето не може да развие синапси през първите 24 месеца, които

по-късно ще бъдат активни

Друга интересна фаза в детския мозък е, че хипокампусът също започва да расте до втората-третата година на детето, а това е от значение, защото именно той определя каква сензорна информация да прехвърли в дълготрайната памет.
Имплицитната памет се събира в церебелума, тя е от особено значение за новородените и им позволява да асоциират чувства като топлина, безопасност и дори да се отпускат от гласа на майка си. Някои от тези знания са от особено значение, защото сред тях е дори идеята за консумиране на храна. Нещо интересно е, че точно тези умения оцеляват дори при мозъчна травма. Човек може да продължи да свири на пиано или да кара колело, ако преди това е имал същото умение.

Основното твърдение, че възрастен не може да си спомни много от детството, практически води и до обичайните изключения. Някои хора твърдят, че дори си спомнят раждането. Описват го като болезнено преживяване с много плач и измъкване от родилния канал. Науката все още води дебати относно верността на историята, защото често се смята, че повечето легенди са чути от друг и някъде по линията има поне един човек, който

иска да осребри ситуацията

Ако решим да повярваме, че някой наистина може да си спомня раждането, то тогава трябва да приемем, че нашите най-ранни спомени са блокирани от нашето съзнание, поради простата причина, че все още нямаме езикови познания. През 2004 г. учени проследяват развитието на комуникацията между 27 и 39-и месец между момчета и момичета, за да проверят спомените им. Оказва се, че някои нямат никакви проблеми, стига да са научили правилните термини, за да обяснят какво наистина се е случило.

Някои учени твърдят, че децата не развиват умението за разпознаване в огледалото, преди да преминат между 16 и 24 месеца.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related

Posts