Заслужава ли си да се превръщате в слугиня на любимия мъж

Събрахте се компанията да се черпите за имен ден и за пореден път си казахте, че вашият е най-прекрасният мъж на света

Умен, духовит, грижовен, успял в професията си. Ядосахте се на приятелката си, че когато той за пореден път ви помоли да станете да му донесете нещо, тя му подхвърли „Защо не си вземеш сам“. Къде се бърка, за вас е удоволствие да припкате около любимия.

Като я скастряте насаме, приятелката ви се сопва в отговор: „Прекаляваш в обожанието си. Направо си обсебена от него. В слугиня си му се превърнала. И това е най-малкото“. После се заема да ви обяснява голямото – някакви страхотии, случващи се на жените, които прекалено много обичат мъжете си.

Изобщо не желаете да слушате разни префърцунени философии от сорта на „като човек е обсебен от някой друг, значи вече не е себе си, някъде се е загубил“, нито конкретни факти, че любимият ви не е идеален, нито предупреждения докъде може да доведе сляпото ви обожание.

Решавате, че вече няма да общувате с нея, макар че ви е най-близката приятелка и сте неразделни от детинство. Е, това е един от признаците, че сте твърде обсебени от любимия.

Готови сте да задраскате от живота си всеки, който каже лоша дума срещу него

Или даже не лоша, а просто да не се съгласи с вашите похвали.

Я проверете дали не са налице още от признаци за сляпо обожание, изреждани от брачните консултанти.

Приятелката ви посочи много характерен – въртите се около него като слугиня.

Защо е тази груба дума? Та за вас е удоволствие да го обгрижвате. Гледате да го освободите от всякакви битовизми, за да има той време за почивка, за забавления, за съсредоточаване в кариерата.

Да, но сте изгубили мярката и любимият ви толкова е свикнал с това, че е възприел господарска роля. Казва „Донеси ми“, през ум не му минава сам да стане и да си вземе. Сигурни ли сте, че ще прояви разбиране, когато поради някакви причини не можете все така всеотдайно и неуморно да го обгрижвате? По-вероятно е да прояви недоволство.

Щом така сте разпределили ролите във вашата двойка, очевидно смятате, че той е по-важният. Неговото благополучие е по-горе от вашето. Неговите цели са приоритетни. Вашите винаги могат да почакат.

Така подценявате себе си и се обезличавате. На него му е удобно, но съвсем не е гарантирано, че печелите уважението му. Мъжете не ценят жени без амбиции.

Следващ симптом за обожестявяване е, че за нищо не му казвате „не“

Съгласни сте с всяко негово мнение и предложение, правите всичко, което той поиска, дори да не ви харесва. Никакви претенции и дори желания не предявявате. Така ви идва отвътре, защото безпределно го обичате.

Супер, само че забравяте нещо много ключово – мъжът има нужда да се бори, за да изпълни желанията си

Безропотното подчинение не му е интересно. Нали е от силния пол, иска да побеждава. За целта трябва да има срещу себе си равностоен партньор, а не угаждаща му робиня. Колкото и да ви обича, вечното „да“ ще му стане досадно.

Също и ако той никога за нищо не е виновен. Каквото и направи, винаги сте готови да го разберете и да му простите. При това няма нужда да се извинява.

Вие сами измисляте оправдания вместо него

Не му се сърдите, държите се, сякаш нищо не се е случило, каквото и да е станало.

Вярно, влюбените са готови да прощават. Но когато двамата се обичат и са равнопоставени във връзката, всеки внимава да не нарани другия. Ако се случи даже нещо дребно, сгрешилият обяснява причината и се извинява. Така изразява уважението и любовта си.

Като измисляте оправдания вместо любимия, вие го лишавате точно от възможността да покаже, че ви цени, да поиска разбиране от вас и да го получи. Рискувате той да свикне със своята вечна невинност. И много да се учуди, когато някога реагирате на нещо, което ви е трудно да понесете.

Знак за обожествяване е, че вечно примирате от възторг

Ръкопляскате на всичко, което той направи или каже. Не се преструвате, съвсем искрени сте.

Няма спор, че един от най-изнервящите женски мераци е да се мъчат да променят любимия. Няма спор и че мъжът обича да бъде хвален. Но чак пък да одобрявате абсолютно всичко и да го смятате за безпогрешен.

Нормалният партньор очаква от вас понякога спор, даже забележка от време на време. Нали има насреща си мислеща личност, а не инфантилна фенка.

Освен ако не е нарцис, той си знае, че не е идеален. Би трябвало да го разбирате и вие. Но обожанието изключва разума.

Виждате само силните страни на мъжа, слепи сте за слабите

Никой не е идеален, всеки в нещо не го бива, има си лоши черти. Щом не ги виждате у вашия любим, значи го надценявате. Не го обичате такъв, какъвто е. Обичате някаква своя си представа за неговата перфектност.

А връзката ви ще бъде много по-силна, ако осъзнавате слабостите на партньора си и го обичате заедно с тях, изтъкват брачните консултанти.

Те смятат, че идеализирането на половинката в един момент свършва и у най-влюбената жена. Понякога е постепенно, понякога се случва нещо, което рязко я отрезвява. И тя се оказва далеч по-разочарована в сравнение с онази, която е осъзнавала, че партньорът й Не е перфектен.

Много често причина става именно собственото й обожание

То изначално не е здравословно, защото изключва взаимността.

Любовта не е счетоводство, в което се постига баланс между даване и вземане. Но все пак в чувствата трябва да има реципрочност и равнопоставеност. Всеки очаква това.

Обсебени сте от мъжа и подсъзнателно очаквате и той да е обсебен от вас. Искате нещо, което вероятно любимият не може да ви даде, предупреждават психолозите. Един ден ще започне да ви мъчи неудовлетворение. Тогава от бог той ще се превърне в дявол, който ви е съсипал живота.

Източник: woman.ru