До 10 години: Изкуствени утроби заменят сурогатните майки?

Изкуствената утроба, известна като ектогенеза, е хипотетична технология, която може да имитира условията в естествената матка

До десетина години може да бъдат създадени изкуствени утроби, които да сбъднат мечтата за дете на хиляди семейства, в които жените не могат да износят бебетата си.

Дали усъвършенстваните системи ще намалят необходимостта от сурогатни майки? Днес никой не се наема да каже. Факт е, че няколко големи изследователски компании и институти в света са в яростна надпревара кой ще създаде първата усъвършенствана система, която ще ограничи необходимостта от „бременността под наем”.

„Тъй като медицинските и технологичните изследвания продължават да се развиват, е възможно в бъдеще технологиите за изкуствена утроба да станат по-приложими, като прогнозите са, че това може да се случи до 10 години.” Това заяви пред „24 часа” проф. Савина Хаджидекова, ръководител на катедра „Медицинска генетика” в Медицинския университет. Тя оглавява генетичната лаборатория в една от най-големите столични болници и има над 100 научни публикации с повече от 150 цитирания в световните научни бази данни.

Според нея изкуствената утроба, известна като ектогенеза, е хипотетична технология, която може да имитира условията в естествената матка, позволявайки на ембрионите или фетусите да се развиват и растат извън тялото на майката.

Благодарение на тази технология, през 2016 г. изследователски екип в Кеймбридж отгледа човешки ембриони 13 дни след оплождането.

Допълнителен пробив бе постигнат в Детската болница във Филаделфия, където бе изобретена технологията Biobag. Тя поддържа агнешки зародиши, еквивалентни по размер и развитие на човешките, до 22-рата гестационна седмица.

„До момента не е разработена напълно функционална изкуствена утроба – казва проф. Хаджидекова. – Въпреки че изследванията в тази област продължават, все още съществуват значителни технически и етични предизвикателства. Създаването на среда, която може напълно да възпроизведе сложните взаимодействия между развиващия се плод и тялото на майката, е изключително сложна задача. Изкуствената утроба ще трябва да осигурява необходимите хранителни вещества, кислород, регулиране на температурата, отстраняване на отпадъците, хормони и други фактори, необходими за развитието на плода.”

Но медиците имат и други дилеми.
„Етичните съображения също влизат в сила, тъй като разработването на изкуствена утроба повдига въпроси относно моралния и правен статут на плода, потенциалното въздействие върху традиционните концепции за бременност и цялостните последици за обществото”, обясни още тя.

Изкуствените утроби обаче са и един изключителен шанс да бъдат спасени всички бебета, родени около 24-тата гестационна седмица. Известно е, че сега едва около 50% от тях оцеляват, като близо 90% са със сериозни заболявания като слепота, увреждания на мозъка или белодробни проблеми.

„Създаването на изкуствена утроба потенциално би могло да осигури алтернативна възможност за износване на плода в различни ситуации, когато жената не може да износи бременност по медицински причини или при раждане на недоносено бебе, което няма шанс да оцелее извън утробата или това би довело до тежки здравословни последствия за бебето,” казва проф. Хаджидекова.

Ектогенезата е шанс и за всички двойки, които се притесняват да прибегнат до сурогатно майчинство, тъй като в повечето страни то не е разрешено и периодично по този въпрос избухват шумни скандали.

Други обаче се опасяват, че ако тази технология бъде утвърдена като надеждна, това може да застраши правото на жените на аборт. Причината е, с изкуствените утроби плодът ще се счита за жизнеспособен и с шанс да оцелее дори и преди 24-тата седмица. Именно това може да доведе до затягане на режима и евентуално ограничаване на правата на жените сами да решават – дали да абортират или да предадат ембриона за отглеждане в изкуствена утроба.