Съзнанието на Вселената: причина за велики дела или гибел

Според концепцията на учените, поддържащи философското направление на панпсихизма, е възможно Вселената да притежава съзнание

Вселената винаги е била обширна тема за спорове. Най-главният от тях е откъде се е появила и което е по-важното – защо сме тук


Астрофизикът Грегъри Матлоф предлага свои идеи по този въпрос. Той публикува статия, в която твърди, че човечеството може би прилича на останалата вселена, когато става дума за дух и същност. Според него „полето на протосъзнанието“ може да се простира в цялото пространство. Това означава, че целият Космос може би има съзнание.

Матлоф не е самотен в разсъжденията си. Криетоф Кох от Аленския институт твърди, че биологическите организми имат съзнание. Кох се обосновава с това, че когато наближава нова ситуация, организмите могат да променят поведението си, за да избегнат неблагоприятните условия. Той измерва нивото на съзнание, което проявяват съществата.

За целта прави експерименти с мишки. В един от тях две мишки са „включени“ една към друга, за да установи дали са налице информационни потоци между тях и дали те ще действат като слята интегрирана система.

Кох казва: „Единствената доминираща теория на съзнанието говори, че то е свързано със сложността – със способността системите да въздействат върху собственото състояние, да определят съдбата си. Теорията твърди, че то може да премине към много прости системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологически или органични, също могат да са съзнателни”.

Академик Николай Левашов още през 1999 г. в книгата си „Последното обръщение към човечеството“ подробно описва причините за проявление на съзнание при простите организми, в това число термити и плъхове. По време на силни засушавания, когато цялата популация е заплашена с гибел, настъпват интересни явления: всички индивиди се събират и се държат необичайно. Огромни пълчища плъхове и мишки спокойно преодоляват трудни препятствия по пътя си към новото местообитание, където не ги заплашва смърт. При това хиляди индивиди могат да се пожертват, за да могат милионите им събратя да продължат напред. Разстоянията, на които се придвижват, могат да са огромни. Но интересното е, че нито един индивид не се отдалечава толкова от местообитанието си. Откъде тогава знаят накъде да се движат, как се ориентират в местността?

Този феномен Левашов обяснява със състоянието на надорганизма, когато обединената нервна система на всички индивиди в популацията е способна да решава качествено нови задачи. В това число и придвижването на големи разстояния, непосилни за отделния индивид.

А самият опит да се докаже наличието на съзнание у Вселената, е моментът, когато хората започват да мислят извън ограниченията, които им налагат религиозната догма и научният атеизъм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Малките чанти са актуални и през този сезон

Как умира Александър Велики?