Медицина от бъдещето: възможно ли е клетъчното безсмъртие?

Трудно е да се каже съществувал ли е наистина вълшебен еликсир, даряващ безсмъртие. Но медицината днес наистина върши чудеса

Така например преди 15 години в московска клиника, работеща със стволови клетки, е направен експеримент с 19-годишен студент, интересуващ се от клетъчни технологии


Младежът преминава курс по клетъчна терапия и оттогава организмът му не старее, а си остава на същата биологична възраст. По паспорт Сергей Н. е на 34 години, вече е водещ специалист във въпросната експериментална клиника. Но продължава да изглежда на 19 и нито веднъж за тези години не е боледувал от нищо, макар че специално са се опитвали да го заразят с различни инфекциозни заболявания.

Но може ли да бъде смятан за безсмъртен?

Едва ли, тъй като курсът на терапия се повтаря всяка година и никой не може да каже дали при прекратяване на медицинската намеса няма да се включи механизмът на стареене.

Съвременните изследвания показват, че у всекиго от нас на генно ниво е заложен „биологичен часовник” – т.нар. теломери. Това са участъци от ДНК, разположени в краищата на хромозомите. С годините те се скъсяват. Дълго време опитите да бъдат увеличени или запазени теломерите с неизменен размер, са безуспешни. Докато не е забелязан
уникалният ефект на раковите клетки. Оказва се, че съдържащият се в тях фермент теломе-раза дава възможност на клетките да се делят безброй пъти и да не стареят. Опитите с мишки показват, че благодарение на този фермент гризачи стават много по-жизнени и бодри, подмладяват се външно и дори отново започват да дават потомство.

До неотдавна не са провеждани изпитания с хора в тази сфера. Проблемът е, че за здравата клетка, поразена от теомераза, има много голям риск да се превърне в ракова. Но американската изследователка Елизабет Периш се решава на рискован опит и първа в света се намесва в генома на зрял човек -своя собствен геном.

Целта на експеримента е да се открие лекарство срещу стареенето и с негова помощ да се победят най-опасните заболявания. Освен теломераза в кръвта на Елизабет е въведен инхибитор на миостатина, който препятства дистрофията на мускулите. Засега е все още рано да се правят изводи за експеримента, но самата Периш се чувства бодра и подмладена.

Съвременната медицина постига изумителни успехи в областта на трансплантологията и генното инжерество. В бъдеще те ще са още по-впечатляващи. И днес отделни индивиди могат да са вечно млади и практически безсмъртни (срещу огромни пари и при постоянен медицински контрол). Но само чисто физически. А как може да се подмлади душата? И няма ли психологическата умора да се превърне в непосилно бреме за новите безсмъртни?

В крайна сметка, толкова ли ни е нужно физическото безсмъртие, ако самата ни душа е безсмъртна? Тя се вселява в телесната ни обвивка при раждането ни, изпълнява зададената й програма, развива се, усъвършенства се и реализирала задача си,ни напуска, за да се издигне на ново ниво – или да се настани след известно време в ново тяло. Така че не трябва да се боим от смъртта, защото тя не съществува!

What do you think?

257 points
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Фотографии, от които вашият вътрешен перфекционизъм ще бъде в пълен екстаз

15 знаменитости, които са изглеждали са оставили своя лош моден вкус в миналото