Медицина от бъдещето: възможно ли е клетъчното безсмъртие?

Така например преди 15 години в московска клиника, работеща със стволови клетки, е направен експеримент с 19-годишен студент, интересуващ се от клетъчни технологии

Младежът преминава курс по клетъчна терапия и оттогава организмът му не старее, а си остава на същата биологична възраст. По паспорт Сергей Н. е на 34 години, вече е водещ специалист във въпросната експериментална клиника. Но продължава да изглежда на 19 и нито веднъж за тези години не е боледувал от нищо, макар че специално са се опитвали да го заразят с различни инфекциозни заболявания.

Но може ли да бъде смятан за безсмъртен?

Едва ли, тъй като курсът на терапия се повтаря всяка година и никой не може да каже дали при прекратяване на медицинската намеса няма да се включи механизмът на стареене.

Съвременните изследвания показват, че у всекиго от нас на генно ниво е заложен „биологичен часовник” – т.нар. теломери. Това са участъци от ДНК, разположени в краищата на хромозомите. С годините те се скъсяват. Дълго време опитите да бъдат увеличени или запазени теломерите с неизменен размер, са безуспешни. Докато не е забелязан
уникалният ефект на раковите клетки. Оказва се, че съдържащият се в тях фермент теломе-раза дава възможност на клетките да се делят безброй пъти и да не стареят. Опитите с мишки показват, че благодарение на този фермент гризачи стават много по-жизнени и бодри, подмладяват се външно и дори отново започват да дават потомство.

До неотдавна не са провеждани изпитания с хора в тази сфера. Проблемът е, че за здравата клетка, поразена от теомераза, има много голям риск да се превърне в ракова. Но американската изследователка Елизабет Периш се решава на рискован опит и първа в света се намесва в генома на зрял човек -своя собствен геном.

Целта на експеримента е да се открие лекарство срещу стареенето и с негова помощ да се победят най-опасните заболявания. Освен теломераза в кръвта на Елизабет е въведен инхибитор на миостатина, който препятства дистрофията на мускулите. Засега е все още рано да се правят изводи за експеримента, но самата Периш се чувства бодра и подмладена.

Съвременната медицина постига изумителни успехи в областта на трансплантологията и генното инжерество. В бъдеще те ще са още по-впечатляващи. И днес отделни индивиди могат да са вечно млади и практически безсмъртни (срещу огромни пари и при постоянен медицински контрол). Но само чисто физически. А как може да се подмлади душата? И няма ли психологическата умора да се превърне в непосилно бреме за новите безсмъртни?

В крайна сметка, толкова ли ни е нужно физическото безсмъртие, ако самата ни душа е безсмъртна? Тя се вселява в телесната ни обвивка при раждането ни, изпълнява зададената й програма, развива се, усъвършенства се и реализирала задача си,ни напуска, за да се издигне на ново ниво – или да се настани след известно време в ново тяло. Така че не трябва да се боим от смъртта, защото тя не съществува!