Машината на времето – мечта или реалност?

Машината на времето е вековна мечта на човечеството

Ако се отхвърлят фантастичните идеи, доколко са възможни пътешествията в миналото и бъдещето?


За това разсъждава британският журналист Брайън Клег в книгата си „Как да построим машина на времето: истинската наука за пътешествия във времето“. По отношение на пътуванията в миналото учените са единодушни, пише Клег. Засега това е невъзможно както от техническа, така и от научна гледна точка. А що се отнася до бъдещето – има варианти.

Да вземем например специалната теория на относителността. Ако по време на междузвездно пътешествие се движите с близка до светлинната скорост, имате шанс да се върнете на родната си планета стотици и дори хиляди години след старта. За вас в този момент ще е изминало не чак толкова много време, дори видимо няма да остареете. Друг въпрос е, че да се движите с такива скорости е сложна задача. За целта се изисква суперейергоемко гориво, желателно от антиматерия. Но научно-техническият прогрес не стои на място.

Ако се приложи не специалната, а общата теория на относителността, то гравитацията ще забави скоростта на протичане на времето

Тази грешка се отчита дори програмното осигуряване на системите за спътникова навигация GPS и ГЛОНАСС.

Колкото по-голямо е напрежението на гравитационното поле, толкова по-голяма е степента на забавяне. Ако се окажете в точка от пространството със силна гравитация и се намирате там известно време, то след завръщането си ще установите, че сте в далечното бъдеще.

Ясно е, че създаването на генератори за привличане засега все още е на проектно ниво. Но във Вселената съществуват естествени сгъстявания на гравитацията – например неутронните звезди. Диаметърът на такъв обект е около 20 -30 километра, докато 1 см3 отработена материя в центъра на звездата тежи стотици милиона тона. Ако успеем да влезем в орбита на неутронна звезда, то може би ще ни се удаде от там да се катапултираме направо в бъдещето. Но доколко е безопасно? Защото, изглежда, че всеки обект, който обикаля около неутронна звезда, ще е подложен на деформация и ще бъде разкъсан от приливните сили. Това е все едно космически кораб да бъде изпратен в черна дупка. Така че на теория може и да долетим, на дали ще можем да се върнем обратно.

В същото време, според британеца опасенията са напразни

Още Исаак Нютон заявява, че силата на привличане, която въздейства върху всеки предмет във вътрешността на масивна сферична изотропна обвивка, е равна на нула. Така че никакви гравитационни сили на 1 неутронната звезда, която е куха, няма да ни сплескат или разкъсат на парчета.

Затова пък ще се запази ефектът на забавяне на времето.

За да се обезопасим напълно от „гравитационни разриви“, е достатъчно да разбием гореспоменатата звезда и след това от парчетата й да построим сферична обвивка около космическия кораб. След пристигането на Земята трябва да разглобим обвивката, иначе хронопътешествениците ще загинат. Така че задачата е да се разработи технология, която направи този процес възможен.

Според Клег, ако за строителен материал се използва обвивката от неутронна материя в чист вид, протичането на времето може „да се забави“ пет пъти

Цифрата не впечатлява особено, тъй като на нас ни е интересно какво се случва в наистина далечното бъдеще, а не например след някой и друг месец. Но пребиваването във вътрешността на неутронна звезда едва ли е реално…

Все пак не е изключено с времето да се появят технологии, които да ни позволят да свиваме неутронната материя до още по-големи плътности

Макар че този процес трябва да се извършва много внимателно, тъй като, ако се прекали, колапсът може да превърне цялата конструкция в черна дупка. Какво ще се случи тогава със звездолета и неговия екипаж, е тайна, обвита в мрак. Но е ясно, че няма да е нищо добро.

Вероятността за хронални пътешествия съществува. Макар че това всъщност не са точно пътешествия. Не става дума за технологично устройство, което мигновено ще ни пренесе в друга епоха.

Просто трябва да се използват свойствата на космическите обекти, за да може да се „изчака“ и да „изскочим“ в бъдещето. Идеята е напълно реална, макар и трудно осъществима. Не е изключено след 50 или 100 години да започнат да се провеждат подобни експерименти.

What do you think?

257 points
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Калифорния сити – най-големият град, който така и не бе построен (ВИДЕО)

Иисус и Иса – прилики и разлики