Втората имунна система проваля интимния ни живот

Освен обичайната – тази, която отговаря за вътрешната защита на организма от патогени, имаме и външна, наречена поведенческа (behavioral immune system)

Смята се, че тя подсъзнателно се активизира, когато при взаимодействие с външния свят се появява заплаха за нас от заразяване с дадено заболяване.

Разбира се, човекът не може да види бактериите или вирусите с невъоръжено око. Затова пък може идеално да идентифицира сигналите, излъчвани от друг човек (като кашлица, неприятни миризми или поражения по кожата), които предупреждават за опасността.

Но независимо от очевидната полза поведенческата имунна система е възможно и да ни вреди.В частност, пречи ни да осъществяваме социални връзки.

Изследователи от Университета „МакГил“ (Канада) установяват, че активизирането на „предната защитна линия“ води до формирането на предвзето отношение към човека, от когото се излъчва сигнал за заплаха. Авторите решили да разберат какво се случва, когато едновременно се активират две фундаментални и в дадения случай конкуриращи се помежду си желания: да откриеш партньор за взаимоотношения (и може би за продължение и да се предпазиш от заболяване.

Специалистите провели изследване сред млади хетеросексуални хора на възраст от 18 до 35 години. Част от тях се запознават по интернет (66 души), а друга част – реалния живот по време на експресни срещи (121 души).

Оказва се, че във втория случай поведенческата имунна система много по-често си прави лоши шеги с младежите и девойките. Когато тя се активира, в 80% от случаите автоматично блокира стимула за продължаване на общуването дори и когато доброволците оценяват високо привлекателността на човека отсреща.

„Не очаквахме, че това ще се случи в реални ситуации, когато хората обикновено са мотивирани да формират нови социални връзки“, разказва водещият автор на изследването Нацуми Савада (Natsumi Sawada).

Според думите ѝ, освен подсъзнателното отношение на хората един към друг, има и други важни фактори, които влияят върху развитието на отношенията. Както се оказва, един от тях е страхът от заболяване.

Любопитното е, че степента на активацията на поведенческата защитна система зависи от това доколко е възприемчив човекът към болестта, която потенциално го заплашва. На този принцип е разработена и т.нар. „скала на потенциалната уязвимост”, която определя в каква степен ще се прояви защитният механизъм. Така например в един случай външният сигнал за опасност може да предизвика леко раздразнение, а в друг – пълно отвращение, поясняват психолозите.