Защо се оказваме във връзка, в която ни държат „за всеки случай“

Да си резерва в приятелството, любовта и дори професионалните взаимоотношения е болезнено, обидно и безнадеждно

Независимо от това, този модел на взаимоотношения не е остарял и е класически сюжет от реалния живот. По правило много от нас са склонни да симпатизират на човека, който се оказва на „резервната скамейка“ и да обвиняват онзи, който уж го държи там. Но кой всъщност е виновен и как да се измъкнем от тази драма? Това ще ни обясни психотерапевтката Айна Громова.

Класически дисбаланс

Хората, на които от една страна им е удобно (те обичат, искат близост и винаги са готови за контакт), а от друга страна имат комплекси, че не са толкова привлекателни, колкото другите, лесно могат да станат „резерви“.

По какъв параметър се различават позициите на „заместващия“ и „основния играч“?

Любовта е нашата емоционална „инвестиция“ в обекта на чувствата. Следователно „титуляр“ става онзи, в който се влагат мисли, чувства, надежди, идеи за съвместно бъдеще, пари и т.н. Ето защо той се превръща в значим, приоритетен, най-желан „трофей“ и нещо наистина ценно.

За „резервния играч“ се мисли много по-малко: него изглежда го бива, но не е толкова добър, колкото бихме искали. Но пък той, напротив, инвестира в обекта на своята страст и любов изцяло: планира общо бъдеще, увеличава значението на любимия с мислите, чувствата, мечтите си за него. И ако единият инвестира в партньора до максимум, а другият до минимум, се получава класически дисбаланс в отношенията.

Гаджето „за всеки случай“ седи и чака да бъде извикано. Междувременно то самото няма свой собствен живот, защото е възложил отговорността за смисъла на съществуването си върху обекта на своите чувства и очаквания.

Незавидна роля

Кой раздава ролите? Това не е съдба, инцидент или лош късмет. Човекът се съгласява с ролята на „резерва“, тъй като това е приемливо за него. Защо е приемливо? Тъй като сам по себе си той не е узрял като личност и без друг, в когото е инвестирал, не може да оцени себе си. Той не може да се успокои и да се възстанови с помощта на различни източници, да решава възникващи житейски проблеми в режим на движение: уменията, присъщи на възрастните и зрели хора, „резервата“ очаква от онзи, в когото е „инвестирал“.

В такава ситуация имаме работа с типична съзависимост, при която онзи, който е държан „за всеки случай“, страда от своята незрялост и определено не е пример за здравословна връзка. Истината е, че незрелите хора без вътрешна подкрепа винаги изграждат същите незрели взаимозависими взаимоотношения, опитвайки се да получат онова, което им липсва от партньора си. И ако не работи върху себе си, такъв човек ще бъде обречен да играе безкрайно същия неприятен сценарий.

Моментът на истината

Животът като „резервен вариант“ заплашва с колапс, емоционално и физическо изтощение. Колкото и да се успокоявате и да оправдавате ситуацията, моментът на истината ще дойде. И тогава ясно ще разберете: любимият ви просто не се интересува от вас и това не се случва за първи път. Вие сте инвестирали в партньора си много повече, отколкото той във вас. Усещайки болката от осъзнаването на истината, трябва да си зададете основния въпрос: „Какво да правя по-нататък?“

Да издържите или да промените себе си?

Ако не искате да толерирате ролята на „резерва“, има само един начин да се измъкнете от нея: да се формирате като здрава личност. Това е работа, която трябва да се извършва постоянно и от всеки. Това е първоначалната задача, която буквално се изправя пред всички нас: не се раждаме зрели, израстваме като такива или… не порастваме. Изборът, а и цялата работа около промяната на ситуацията, зависят изцяло от вас. Източник: woman.ru

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Какви ритуали преди сън имат Мадона, Тръмп, Дж. К. Роулинг и други успешни хора

майчинство

Капан за родители: защо култът към съвършената майка трябва да приключи