Детският инат – трикове и техники за справяне с инатливото дете

Тормоз е, ако не се опитат да погледнат на него положително – като на начин синът или дъщеря им да покаже самостоятелно мислене и отстояване на мнение

Трябва да сте изкусни балансьори, за да научите инатливото дете хем да е независимо, хем да не си въобразява, че може да върти света на пръста си.

Необходимо е преди всичко да си дадете сметка, че инатът е част от неговата природа. Вероятно трудно ще го изкорените, по-добре го използвайте.

Инатливото дете иска да контролира, да бъде лидер. Но лидерът сте вие, родителят. Не си струва да хабите сили в борба за власт. Когато се опитвате да покажете на детето, че сте по-силните, на нищо не го учите. Вместо да прибягвате до словесни битки или по-лошо – до пляскане, постъпете хитро и използвайте непреки методи на въздействие.

Създавайте му илюзия за избор. Не му заповядвайте, а му поднесете варианти, които водят към една и съща цел. Не казвайте например, че трябва да излезе с яке, защото навън е хладно, а го попитайте дали иска яке с качулка или без.

Когато хлапето упорства и не желае да се споразумеете, провокирайте го да говори и слушайте.

Докато споделя, то постепенно започва да изразява чувството си на безпомощност и да ви показва, че му е трудно. Колкото и инатливо да е, то си е дете. И когато изпитва силни отрицателни емоции като гняв и разочарование, че не се съгласявате с него, не знае как да се справи с тях. Нуждае се от помощ и обучение как адекватно да изразява разнообразните емоции, вместо да се заинатява.

При инатливо по характер дете не злоупотребявайте с „не“. Когато крещите “ Не!“ за всяка дреболия, то престава да ви слуша. По-често използвайте положителни твърдения и при всеки подходящ случай го хвалете. Това ще засилва привързаността му към вас и ще го подтиква към разбирателство. Ако се инати, задайте му поредица от въпроси, на които да отговори утвърдително. Три поредни „да“ ще ви помогнат да сломите съпротивата му, а то ще се почувства чуто и разбрано.

Пазете спокойствие, не повишавайте тон. Не може да очаквате от детето добро поведение, ако не му давате пример.

Не бъдете нито прекалено отстъпчиви, нито твърде строги и умно балансирайте – едновременно да развивате способността му да взима решения и да спазва изисквания.