Алхимията – древна наука с интересна история

Древната наука алхимия отвежда към мъглявото египетско минало

Митичните знания и легендарният философски камък не дават мира на поколения учени в древността и Средновековието


И днес дори не спират опитите да бъде открит ключът към тайните на мирозданието.

ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ВЕКОВЕТЕ

На малцина е известно, че самото название „химия” е с египетски произход. От незапомнени времена величествената страна на сфинксовете и пирамидите се нарича Кеми (Черната земя). Названието е свързано с плодородието на египетските земи в сравнение с безжизнената пустиня в съседство.

В древността Египет е център на науките. Няколкостотин години греди нашата ера в Александрия действа истинска академия на науките, в която на химията е отредено специално място и отделно здание – храмът на Серапис. Той се смята за място за поклонение пред мъдростта, живота и смъртта.

Що се отнася до произхода на думата „ал химия“, някои изследователи смятат, че към екипетското „кеми” е прибавена приставката „ал” от арабските чергари, които може би са възприели част от изгубените египетски знания.

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА АЛХИМИЦИТЕ

Най-ранното писмено споменаване за алхимията е ръкописът на Юлии Фирмик. За своя главна задача алхимиците смятат получаването на т.нар. философски камък. Теорията за възможността за превръщане на „неблагородни” метали в „благородни” се базира на гръцката представа за „първоелементите”, от които се състои материята.

Философският камък се нарича различно: велик еликсир, червена тинктура, философско яйце, панацея, червен лъв или еликсир на живота. Освен способността да превръща обикновени метали в злато, философският камък притежава чудодейни изцеляващи свойства, които даряват на собственика му вечен живот.

По-малко известният „бял лъв” или „бяла тинктура” е камъкът, който може да превръща веществата в сребро. Различават се гръко-египетска, западноевропейска и арабска школа в алхимията.

ЗНАМЕНИТИ ИМЕНА В АЛХИМИЯТА

Един от най-известните алхимици в миналото е Алберт Велики. Роден е през 1193 г. Става член на Ордена
на доминиканците и получава възможност да се занимава с наука. След това се премества в Париж, където чете лекции в университета и се ползва с огромна популярност сред студентите. Запазени са 5 труда на този и разностранен учен. На перото му принадлежи „Кодекс от правила”, в който се казва, че алхимикът е длъжен да пази в тайна резултатите от експериментите си.

Не по-малко известен е и монахът от Ордена на францисканците Роджър Бейкън, живял през 1214 – 1292 г. Англичанинът посвещава целия си живот на алхимията. Заради отказ да издаде тайните на получаването на злато прекарва в тъмница 15 години. Но в действителност Бейкън не владее тайни знания.

Филип Ауреол, известен още като Парацелз, е великолепен лекар на своята епоха. Той отрича съществуването на философския камък, но успешно прилага в медицината натрупания от алхимията опит. Методите му кореспондират с мистиката. Парацелз се увлича от астрология и магия. Смята, че тези науки могат да помогнат на лекаря повече от всички трактати по медицина.

Друг лекар – Арнолд де Виланова, е обвинен от съвременниците си във връзки с нечистата сила. Битува мнението, че златото притежава лечебни свойства. Арнолд лекува дори римския папа. Това спасява живота му по време на преследването му от Инквизицията заради „еретически” идеи и мисли. След смъртта на учения ръкописите му са унищожени от църквата като ерес.

What do you think?

257 гласа
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Мъжка мода с цвят на карамел

5 лесни и вкусни десерти с праскови