„Центрофугата“ на Саргасово море може да погълне човек за секунди

Някои загадки просто нямат обяснение, като тези за Морето на дявола и Саргасово море

Хиляди пъти в морските дълбини са изчезвали кораби, лодки, самолети, появявали са се гибелни водовъртежи, огромни вълни, необичайни светещи кръгове върху водата. Необяснимите събития са съсредоточени в отделни зони, които привличат човека независимо от огромната опасност…

САРГАСОВО МОРЕ

Саргасово море, което се намира югоизточно от Бермудския триъгълник, често се бърка със северния му съсед. Според някои учени всички загадки на Бермудите могат да намерят своите отговори именно в Саргасово море. Но тукашните феномени са съвършено различни, макар и не по-малко тайнствени. Това море се намира в централната част на Атлантическия океан, а названието си дължи на необичайната особеност. Работата е там, че теченията се изместват по часовниковата стрелка и в зоната на морето се е образувала огромна концентрация на саргасови водорасли, както и на боклуци, дело на човешка дейност.

Образувайки огромна фуния, това море живее свой, съвършено обособен живот

Температурите там са значително по-високи, отколкото в околните води. Тук през цялото време цари безветрие, наблюдават се необичайни миражи. Говори се, че слънцето изгрява от двете посоки на света едновременно. В морето се размножават много видове риби, а самият район представлява определена сеизмична заплаха.

Носели се легенди за това, че тукашните водорасли изяждат хора, но сега това предизвиква единствено усмивки. Ричард Силвестър – учен от Западноавстралийския университет, предлага своя хипотеза. Според него, само по себе си, Саргасово море е огромна центрофуга. То създава малки водовъртежи, които достигат и до Бермудския триъгълник. Неголемите циклони, където водата и въздухът се въртят в кръг, се оказват достатъчни, за да погълнат човек…

МОРЕТО НА ДЯВОЛА

Районът, получил това зловещо название, е разположен в Тихия океан – на сто километра от Токио, на север до Филипините и с последна точка край островите Гуам. И макар че няма обозначения на картата, моряците се стараят да избягват тази област. Причината е, че там често спонтанно се появяват бури, след които веднага настъпва мъртво безветрие. В Морето на дявола е невъзможно да се срещнат делфини, китове, над него не летят птици. В началото на 50-те години само за пет години там са изчезнали безследно девет кораба.

Един от най-необяснимите случаи става през 1955 година, когато изчезва цяла научна експедиция под названието „Калемару-5“

В този район се отбелязва и висока сеизмична активност. Дъното все още не се е оформило, на повърхността му постоянно се появяват вулканични острови, други изчезват. Именно поради тази причина внезапното изгубване на корабите се обяснява с лоша навигация. Но има учени, според които високата циклонична дейност е причина за гибелта на корабите.

В този район са наблюдавани извънредно мощни тайфуни и циклони, които се появяват в Тихия океан, край Марианските острови, в Южнокитайско море и други близко разположени райони. Всички те преминават през Морето на дявола, като го превръщат в трудно място за плаване.

Източник: www.thebermudian.com