25
Лапсус на Фройд: скрито желание или често срещана грешка в говора
Думите, които случайно се изплъзват от устата, са резултат от работата на подсъзнанието
Така мисли известния психоаналитик Зигмунд Фройд.
Понякога казваме нещо, което изобщо не сме искали да кажем. Добре е, че подобни ситуации се приемат като шега, но Зигмунд Фройд би обяснил това с несъзнателно приплъзване на езика, провокирано от подсъзнанието.
Кой е Зигмунд Фройд и с какво е известен?
Австрийският невролог, психиатър, психоаналитик и психолог е известен като основател на психоанализата. В края на 19-ти и началото на 20-ти век той е обявен за новатор на своето време, а изследванията му се изучават и до днес. Сред обикновените хора две от неговите теории са особено известни.
- Тълкуване на сънища. Фройд вярва, че сънищата са трансформация на скритите желания във визуални образи. Сънищата, които виждаме, той разглежда като код и като шифър на неизказани или неосъществени мечти. Но той не тълкува сюжета на съня като директни намерения. Психоаналитикът е търсил асоциации, които предизвикват определени действия в съня на пациента. На тази основа той направи изводи за нещата, които притесняват човека.
- Едипов комплекс. Фройд обяснява защо любовта на синовете към майка им влияе върху целия следващ живот на мъжа: избор на сексуален партньор и сексуалното поведение на индивида като цяло. С Едиповия комплекс той свързва с невротични разстройства и адаптацията на възрастните в обществото. Той смята, че всичко е по вина на несъзнателното сексуално влечение на детето към родителя от противоположния пол, и в резултат на това ревността към неговия пол. Например привличането на сина към майка му и ревността към баща му.
По време на живота си от 1856 до 1939 г. Зигмунд Фройд пише огромен брой научни трудове. Общо научния труд на психоаналитика обхваща 26 тома. В тях се открива и анализа на безсмислените погрешни действия или думи, които сега наричаме фройдистко приплъзване или лапсус на Фройд.
Какво е фройдистки лапсус, обяснено с прости думи?
Някои хора смятат, че фройдовото приплъзване на езика е грешка в речта, когато човек иска да излъже. Но това не е така, защото това е непланирано, неосъзнато човешко действие. Това е лапсус, който автоматично се обвързва с психо-емоционален проблем. В резултат на това човек случайно казва за какво мисли или какво го тревожи в действителност. По правило такова приплъзване възниква в ситуации на:
• стрес;
• умора;
• вълнение;
• по време на бърза реч;
• изпълнявайки няколко задачи едновременно;
• разсеяност;
• интоксикация.
В книгата си „Психопатологията на ежедневието“ ученият казва, че зад неволните грешки и невинните „подхлъзвания“ на езика има скрит дълбок смисъл. Фройд вярва, че всяка грешка в писането или говоренето е резултат от работата на подсъзнанието. Безсмислено сгрешеното действие служи за реализиране на несъзнавано желание. Например, той раздели грешните действия на четири групи:
- Човекът не е чул, погрешно е прочел фраза, написал е дума с различно значение, изразил се е по грешен начин.
- Забравя имена, мисли на други хора, намерения, впечатления.
- Неволно губи, крие и чупи нещата. Не може да си спомни кое къде е сложил. Изненадан е, но не и разтревожен.
- Действа „по погрешка“. Например, той отива не там, където е планирал, и не го разбира веднага.
От гледна точка на неспециалиста всичко това може да прилича на склероза, но Фройд е намерил научно обяснение за тези погрешни действия.
Примери за приплъзване и лапсус на Фройд
• Ако човек бърка името, то този човек не е толкова интересен за него, колкото лицето, посочено на глас.
• Партньорът може да не помни датата на запознанството, защото за него това не е значима дата. Но например той помни датата на първата целувка или интимност.
• В ситуация, при която жената несъзнателно променя маршрута, най-вероятно подсъзнателно, тя не иска да отиде там или не иска срещата да се случва, ако отива на среща.
• Ако момиче механично сложи роклята някъде и не може да я намери, е вероятно да не хареса начина, по който ѝ стои.
• Човек взима нещо в ръце и случайно го счупва – подсъзнанието му помага да се отърве от ненужния предмет.
• Човек неволно е забравил за да плати – вероятно дълбоко в себе си е вярвал, че не си струва да си дава парите.