Течното злато – еликсир на младост и дълголетие

Докато хората не изобретят еликсир на младостта, все ще се тревожат за неизбежното стареене

Ще се опитват с какви ли не субстанции да го отложат и да го победят

Днес, в опитите да бъде „преборена“ природата на нашите физически обвивки, на пазара се предлагат милиони кремове и еликсири, направени „специално за младостта на вашата кожа“.

А още през XVI век във Франция хората, и по-точно благородниците, се опитват да изгладят бръчките си със… злато, което, оказва се, може и да е смъртоносно.

Диан дьо Поатие — представителка на френската аристокрация от XVI век, ежедневно пие тоник от златен хлорид, смесен с диетилов етер. Вероятно това я и убива.

Макар че Поатие никога не е носела корона, тя притежава значително политическо и културно влияние над крал Анри II чиято метреса е. Често описвана като „жената Ренесанс с косата“, Поатие е покровителка на изкуството и ръководи обучението на децата на кралското семейство.

„Тя изглежда неостаряваща!“, така Брант – френски историк, пише за срещата си с Поатие шест месеца преди тя да почине на 67-годишна възраст. Макар че по-късно признава, че не е знаел за приемането на злато и други наркотици, които тя употребява всеки ден, което способства за прекрасната й външност. Той не отрича красотата й, върху която времето няма власт. Освен течно злато аптекарите по онова време предлагат още „масло от скорпион“ и „еликсири от паяжина“. Но това не е така екстремно, какато питейното злато (aurum potabiSe).

Но практиката на използването на златото като еликсир на младостта се проследява далеч във времето. Плиний Стари още през I в. от н.е, предпага златото като мазило против брадавици и язви. Уей Боян — китайски алхимик от II — III в., пише, че златото е безсмъртно, а тези, които го пият „се възползват от дълголетието му“. Древните египтяни се покланят на „златната вода“ като средство против стареене. Самата идея изхожда от това, че златото с времето не се разяжда, което предполага дълготрайност. Питейното злато е известно през XVI век като лекарство против всичко — от епилепсия до мания.

През 1578 г. самият римски папа Йоан XXI пише рецепта за „златиста, съхраняваща младостта вода“. В състава й влизат злато, сребро, желязо, мед и оловни стърготини. След това в нея се добавят бяло вино, сок от копър, яйчени белтъци, червено вино, женско мляко и отново яйчен белтък. Процедурата се повтаря шест пъти в течение на шест дни.

Питейното злато по време на испанската инквизиция се използва за умишлени убийства. Но едва столетия по-късно хората осъзнават, че златните им напитки против стареене могат да имат фатални последици, както очевидно се е случило и с мадам Поатие. Тя умира в Анет, Франция, през 1566 г. Смята се, че тялото й е ексхумнрано, а гробът й е разрушен по време на френската революция. Анализирайки косите на Поатие, изследователите стигат до извода, че тя най-вероятно е починала от хронична интоксикация зареди влечението си към напитките със злато.

Това не означава, че златото, което се прилага в напитките, напълно е отречено и не се използва. И днес мажете да откриеш ликьор Холдшлагер. Той съдържа малки златни парченца. За щастие, съвременните хора са наясно, че да се пие злато, е по-скоро опасна отколкото полезно за здравето.