Коя е най-голямата естествена заплаха за живота на човечеството?

Да отхвърлим техногенните варианти – като ядрена война или лабораторни вируси, измъкнали се на свобода, и да разгледаме само причините от естествен произход

ЗАПЛАХА №1: СЛЪНЧЕВИТЕ БУРИ

Най-силното изхвърляне на коронална маса в най-новата история е от 1989 година. Изгорелият трансформатор в Ню Джърси оставя 5 милиона души от канадската провинция Квебек без електроенергия.

Излъчването, известно като геомагнитната буря от 1859 година, или събитието на Керингтън, е 10 пъти по-интензивно. Тогава пламват телеграфни кабели, в резултат на което избухват пожари и има пострадали хора. Полярните огньове „танцуват” дори в Куба.

Изхвърлянето на коронална маса представлява изригване на вещество (плазма, състояща се от електрони, протони и химически елементи — кислород, хелий и други) от слънчевата корона. Този феномен е невъзможно да се наблюдава от Земята. Мониторингът на слънчевата активност се прави от дуета космически апарати „Стерео”, изведени в орбита, подобно на орбитата на движение на Земята около Слънцето.

Някои изследователи се опасяват, че още едно събитие, подобно на бурята на Керингтън, ще разруши стотици и хиляди трансформатори, като потопи цели континенти в тъмнина в продължение седмици, месеци, дори години. И ние бихме могли да станем свидетели на това събитие. Изследователите предполагат, че бури, подобни на събитието на
Керингтън, се случват през няколко столетия. Последното изследване установява, че вероятността такава буря да настъпи през следващите десет години, е 12%.

ЗАПЛАХА №2: УДАР ОТ КОСМОСА

Земята може още повече да пострада от удар от голям астероид или комета. Единственият начин за защита за човечеството е да се предотврати сблъсъкът.

Вероятно астероид с диаметър 10 км е причината за гибелта на динозаврите. Но човечеството може да загине вследствие на сблъсък с много по-малко тяло. Мястото на удара ще бъде напълно унищожено. Огромни земетресения и цунами ще преминат по цялата планета. Но най-опуетошителни ще са остатъчните последствия.

Моделът предполага, че в зависимост от скоростта и ъгъла на падане на обект с диаметър 1 км ще бъде изхвърлена достатъчно скална маса, за да блокира Слънцето за месеци. Към пелената ще се добавят сажди от горските пожари, които ще избухнат от нажежените отломки от астероида, пръснали се във всички посоки на километри.

За щастие, астероиди с такъв размер удрят Земята веднъж на няколко
милиона години, а такива като „убиеца на динозаври“- веднъж на 100 млн. години. За обикновения човек вероятността да загине от удар от астероид, не е по-висока от риска да бъде изяден от акула.

Астрономите са регистрирали в съседство със Земята 15 000 обекта, включително стотици астероиди с диаметър над километър.

ЗАПЛАХА №3: СУПЕРВУЛКАНИ

Най-безмилостната заплаха за съвременната цивилизация обаче не се намира в Космоса, а е на повърхността на самата планета. Супер-изригванията се случват много по-често от силните космически сблъсъци. Приблизително на всеки 100 000 години някъде по земната повърхност кратер започва да изригва потоци магма. Разрушителната сила на супер-вулкана е жестока.

Едно такова чудовище е вулканът Тоба в Индонезия, който преди 74000 години изтрива от лицето на земята почти всичко живо, обитаващо околните територии. Той става причина за ефекта на бутилката, който все още се забелязва в нашето ДНК.

Т.нар. ефект на бутилката е намаляване на ге-нофонда на популацията вследствие на критично намаляване на нейната численост.

Последствието с най-голямо значение е влиянието на вулкана върху глобалния климат. Сулфатните аерозоли, „впръскани” в стратосферата от суперизригва-нето, могат да понижат температурата на планетата с 5 – 10 градуса по Целзий за десетилетие.

ЗАПЛАХА №4: ГЛАДЪТ

Ударите от Космоса и суперизригванията могат да нарушат развитието на растенията. Но двама учени вече са направили план за спасението на света от глад.

В книгата си „Да се нахранят всички без значение как” Дейвид Денкенбергер и Джошуа Пиърс предлагат няколко начина за изхранване на милиони без помощта на Слънцето. Хората могат да отглеждат гъби върху стволовете на дърветата, повалени от катастрофата. Или да култивират бактерии, преработващи метан, или да превръщат целулозата в растителната биомаса в захар.