Как да се държим в Храма? (само за православни)

Не е много ясно и към кого да се обърне, как и на кого да се помоли

Влизайки в храма, още на входа трябва три пъти да се прекръстим. Трите събрани пръста (палецът, показалецът и средният)означават нашата вяра в Бога, в Света троица, а двата свити (безименният и малкото кутре) – вярата в Иисус Христос като истински Бог и Човек. С върховете на трите събрани пръста докосваме челото, за да осветим нашите мисли-корема – за да осветим нашето тяло, дясното и лявото рамо – за да осветим делата на ръцете си. Така изобразяваме върху себе си кръст.

Най-добре е да започнем с добре познатите и сгряващи душата молитви. Навярно всеки си има своя любима молитва. И разбира се, всеки православен християнин има собствен ангел пазител. Но има и покровител, към когото е свикнал да се обръща.

Обикновено това е светецът, чието име човекът носи, или някой от образите на Богородица. Например ликът на Божията майка, държаща в ръце Младенеца, предразполага да се оплачете от несгодите на съдбата и да помолите за милост.

Официалната църква е против на определени образи да се приписва защита срещу дадени житейски проблеми. Но въпреки това хората вярват, че в различни ситуации трябва да се обръщаме към определени светци.

Например към иконата „Спас Неръкотворни” е прието да се обръщаме с молитви за наставление в правилния път, за спасение на душата.

Към чудотворната икона „Света Живоначална троица“ хората идват с проблеми, които решават съдбата им, с молби за най-важното и скъпото.

Към милостта на Владимирската икона на Божията майка обикновено се обръщат, когато трябва да вземат особено важни решения, свързани с обществена дейност, преди важни, съдбоносни моменти в живота.

На иконата „Всецарица“ („Пантанаса“) се молят онези, които имат сериозни здравословни проблеми.

На свети великомъченик и целител Пантелеймон целият християнски свят също се обръща с молби за изцеление от болести.

А Николай Чудотворец се е прославил като застъпник на всички несправедливо обидени и покровителства хората, които се намират на път.

На едни светци се молят за изцеление от болести, на други – за семейно благополучие или за даряване на някакви способности. Обяснението за това обикновено може да се намери в житието на светеца. Или той самият е понесъл някакво заболяване или велика скръб, или други чрез него са получили изцеление. Случва се някой светец още приживе да е измолвал от Бога благодатта да е полезен на хората.

Снизхождайки до нашите нужди и немощи, светците влизат в ролята на молитвеници – тоест тези, които се молят за нас пред Бога. На светците, както и на Бога, човек може да се моли и в храма, и у дома, и когато е на път, когато е на работа.