Името определя биографията на човека?

Примерно, да стане като Васил Левски, като Александър Македонски и т.н.

Момчето, което родителите упорито наричат Васил или Александър и което
само настоява така да го наричат връстниците му, се чувства съвсем различно – значително по-уверено от онова, към което се обръщат с Васко или Сашко. Когато се дава името на дядото или на бащата, а на момичето – на бабата или на майката, това също най-често представлява целенасочен акт, който налага върху детето определени задължения.

Понякога, наричайки децата с красиво звучащи имена, родителите изобщо не мислят за бъдещето им. Момиченцето получава името Жулиета и може спокойно и щастливо да изживее живота си. А ако изведнъж се сблъска с непреодолими препятствия в любовта? Когато дойде бедата, родителите осъзнават, че не са се замислили над „биографията” на името, не са изработили по отношение на него здрава позиция – не са предпазили детето от възможни нещастия.

В някои семейства поради небрежност или лекомислие родителите наричат децата си на галено – като Кико (вместо Николай), Диди (вместо Димитър). Те не предполагат, че им ги „лепват” завинаги. Много често прозвищата се вкореняват за цял живот независимо от желанието на самото дете.

Бащините и фамилните имена са друго нещо. По този въпрос родителите нямат свобода на избор, а просто ги предават на децата си. Разбира се, печално е, когато фамилията е неблагозвучна. Но нищо не може да се направи: тя е наследство от прародителите. Задачата на родителите е в това да подберат такова име на детето, което добре да се съчетава с бащиното и фамилното. В противен случай, като порасне, то ще усеща нещо като проклятие на предците, заради което му е съдено да е неудачник…