Вътрешният глас не трябва да се подчинява на законите на разума

Специалистите в областта на тайните знания казват, че е най-добре да се работи с подсъзнанието сред природата

Неслучайно нашите предци езичници отделят специално внимание на общуването с духовете на природата.

Върху съзнанието и разума на съвремения човек влияят прекалено много външни фактори. Мозъкът ни е претоварен с огромно количество информация, заради която трудно чуваме сигналите, които ни изпраща Вселената. Колкото са по-малко „дразнителите“, информационното замърсяване и външният шум, толкова по-леко се освобождава подсъзнанието.

Но едно е човек да вижда това, което е свързано непосредствено с него. И съвсем друго е, когато му се налага да поеме отговорност за другите. Трябва ли да казваме на хората, че ги очакват неприятности, или просто да им дадем възможност сами да са творци на съдбата си? Нужно ли е да проявяваме своите способности към интуиция и ясновидство, ако никой не ни е помолил за това? Трябва ли Жрецът да предупреди Воина, че не трябва да влезе в битка, която ще завърши с неговото поражение и смърт? А на търговеца – че сделката му ще се провали и ще го доведе до фалит?

Вътрешният глас не трябва да се подчинява на законите на разума

Задачата на човека, притежаващ мощна интуиция, е да се вслушва в своето подсъзнание, да бъде своеобразно свързващо звено между Космоса и външния свят.

Но не всичките си интуитивни откровения той трябва да транслира към околните. Защото, ако думите са произнесени, вероятността да се сбъднат, е практически стопроцентова. Именно затова всички негативни прогнози обикновено се сбъдват.

Добрият ясновидец трябва повече да наблюдава и да мълчи, отколкото да разкрива знанията си пред околните. Първо, по този начин той няма предварително „да програмира“ реалността за негатив. И второ – обикновено не можем да повлияем на събитията, без при това да причиним някаква вреда на себе си и на околните. Всяка намеса може само да влоши ситуацията.

Бремето на жреца не е леко. Хората, притежаващи такива способности, обикновено са измъчвани от постоянно чувство за вина пред околните заради това, че не са успели да ги предупредят за опасността, макар че са знаели предварително за нея. Налага се да се примирят с това, защото ясновидството и интуицията са не само виждане, но и умение да се приема животът такъв, какъвто е…