Виртуалната реалност по-опасна от нашествието на извънземни?

Ядреният специалист Емил Конопински съобщава на колегите си, че е виждал в седмичника The New Yorker карикатура, на която „зелени човечета“ отвличат кофи за боклук

Така художникът отговаря на орязаните от общинската управа разходи за събиране на боклука. Енрико Ферми през смях заявява, че теорията на карикатуриста изглежда напълно логична, тъй като обяснява едновременно две „загадки“: зачестилите наблюдения на „летящи чинии“ и изчезването на кофите за боклук.

Пояснения не са необходими – колегите му веднага разбират за какво става дума. В нашата Галактика – Млечния път, има над 200 милиарда звезди и вероятно още толкова, че и повече, планети. Дори ако само 0,1% от тези планети в различна степен приличат на Земята, би трябвало да има 200 млн. системи, където е възможно наличието на живот. С оглед възрастта на Млечния път, оценявана на 12 милиарда години, с пълно право може да се очаква различни форми на живот да са по-рано. И вероятно в определени случаи са еволюирали до появата на разум. Тъй като разумът според вселенските мерки се развива и излиза в Космоса много бързо, то теоретично Галактиката би трябвало да бъка от цивилизации, появили се дълго преди нас. А резултатите от тяхната дейност отдавна би трябвало да са забелязани от астрономите. Нищо подобно обаче не се наблюдава.

Видимото отсъствие на „братя по разум“ получава названието „парадокс на Ферми“. За половин век са правени нееднократно опити той да бъде разрешен. Например физикът Робин Хенсън предлага концепцията на „Великия филтър“. Според нея възникването на разума не увеличава вероятността от запазването на живота на планетата, а я намалява. С други думи, колкото повече технологии усвояваме, толкова повече заплахи за самите себе си създаваме. И ако през 50-те години на XX век, когато Ферми формулира своя парадокс, главната опасност е глобалната ядрена война, то днес мястото й е заето именно от виртуалната реалност.

Споменатият Станислав Лем също пръв прозира опасността от потапянето на света в илюзии. Той смята, че в историята на развитието на всеки разум има само много малък период, наричан „прозорец на контакта“. В този период цивилизацията се занимава с активна експанзия. Но на определен етап „фантоматиката“, насочена към удовлетворяване на все по-сложните желания, се оказва по-привлекателна от трудностите на експанзията и цивилизацията се самоизолира.

Днес футурологът Джон Смарт разрешава идеята на Лем, като предлага „хипотезата на трансцендирането“ (излизането извън пределите на битието). Според нея проблемът не е в удовлетворяване на желанията, а в това, че технологията на виртуалната реалност ще позволи да се създават независимо еволюиращи светове. Тяхното изучаване ще поглъща все повече ресурси на цивилизацията, като не оставя нищо за външното пространство. „Прозорецът на контакта“ се затваря, защото за задоволяване на любознателността микросветът се оказва по-приспособен от макросвета. Разумът става все по-мъдър и… по-пасивен.

Ако Лем и Смарт са прави, то бъдещето на земната цивилизация изглежда печално. И все пак има повод за оптимизъм. Многогодишните изследвания показват, че поради особеностите на мисленето им само за 5% от хората илюзорните светове са по-важни от реалния. Докато оставаме същества от плът и кръв, стремежът към пълноценен живот ще надделява.