Размислите за смъртта могат да ни накарат да живеем по-здравословно?

Размишленията за смъртта ни правят подобри и внимателни, а гледката на гробищен парк може да повлияе положително на здравето…

Обществото обикновено поставя табу на тематаза смъртта. Смята се (и това се потвърждава в изследванията на психолози), че мислите за смъртта влияят негативно върху психиката. Пораждат асоциално и дори антисоциално поведение. В нормалния живот размислите за вечния покой трябва да се контролират. Мнозина са съгласни с психолозите, а и историята на културата като че ли ни навежда на подобен извод. Всичко – от древните ритуали и суеверия до съвременните медиапотоци на позитива, е насочено към блокиране на всякакви мисли за смъртта.

Но изследователи от Университета в Мисури (САЩ) смятат, че психолозите не са напълно обективни и попадат в известния методологически капан, който се описва от поговорката „Търсиш там, където е светло“. Тоест изследователите съзнателно или
неволно подбират само резултатите, които показват вредата от размислите за смъртта.

В статия, публикувана в Personality and Social Psychology Review, авторите сумират и анализират данни, говорещи точно за обратното – за това, че такива мисли могат да оказват благотворно влияние върху психиката. Описва се експеримент, в който гледката на гробище повишава алтруизма на хората. Двама специално подбрани актьори разиграват пред случайни минувачи разговор за важността на взаимопомощта или по някаква друга, неутрална тема. Действието се развива или близо до гробище, или далече от него (така, че то дори да не се вижда). В един момент единият от разговарящите изпуска свои вещи. Психолозите се интересували кой от свидетелите на разговора ще се притече на помощ. Оказало се, че редом с гробището
желаещите да помогнат, били с 40 % повече…

Разбира се, не е задължително да ни обземат размисли за смъртта винаги когато се окажем близо до гробищен парк

Но именно върху това акцентират вниманието специалистите. Траурните символи ни влияят на подсъзнателно ниво и далеч невинаги в негативен смисъл.

Други експерименти показват, че мислите за смъртта стимулират екологичната съзнателност.
Хората започват по-често да си дават сметка за състоянието на околната среда и се стараят да се държат така, че да й причинят по-малко вреда.

Нещо повече, мислите за смъртта ни правят по-търпими

Както показали изследвания с участие на американски и ирански религиозни фундаменталисти, участниците ставали по-миролюбиви по отношение своите опоненти.

И накрая, най-удивителното е, че мислите за смъртта ни подтикват да водим по-здравословен начин на живот

Да се отказваме от вредните си навици и по-често да се обръщаме за помощ и съвет към лекар. Това, разбира се, е обяснимо. При мисълта за преходността на битието едни хора отпускат ръце. Но други започват да се борят със смъртта до последно, като тормозят близките си и лекарите със своята мнителност и фантазиите си за различни заболявания, стигайки до хипохондрия.

В тази връзка, възниква мисълта дали например закоравелите пушачи да не бъдат превъзпитавани с екскурзии до гробищата?

Можем ли да се борим с наркозависимостта с редовно слушане на църковна заупокойна служба? И особено впечатлява мисълта за създаването на своеобразно психическо оръжие, насочено против различни терористи. Дали пък военните действия няма да са по-ефективни, ако вместо ракети и бомби на територията на врага се хвърлят… надгробни паметници?

Ако отхвърлим шеговития тон, самите автори на изследването правят извода, че образът на смъртта ни кара да преразгледаме своята ценностна система. Доколко важни са целите, които сме си поставили.Трябва ли да хабим живота си за това и дали да не се занимаваме с нещо по-важно – например с помощ на ближния. С други думи, не е нужно да се страхуваме от мислите за смъртта – те ни правят по-добри. Но е важно и да не прекаляваме. В края на краищата, все още никой не е отменял депресиите от продължителните размисли от подобен род…

Източник: psychologytoday.com