Когато свежият есенен въздух се настани и листата започнат да стават златисти, това е идеалното време да освежите входната си врата за есента. Вашата входна врата може да създаде топла и приветлива атмосфера на вашия дом. Ако търсите начини да прегърнете красотата на сезона, ето пет креативни идеи, за да превърнете входната си врата в есенен шедьовър.
Един от най-простите и ефектни начини да украсите входната си врата за есента е с празничен венец. Венецът може да служи като фокусна точка на вашия есенен декор и може да бъде персонализиран, за да пасне на всеки стил. Традиционните опции се отличават с богати есенни цветове като оранжеви, червени и жълти листа, шишарки и жълъди. За по-модерен привкус помислете за венец, направен от чул, памук или дори метални елементи. За да изпъкнете венецът си, изберете дизайн, който контрастира добре с цвета на вашата врата. Закачете венеца си със стилна закачалка за врата или обикновена панделка за елегантен щрих.
Друг лесен начин да подобрите входната си врата за есента е като добавите сезонна изтривалка. Изтривалка с есенни мотиви като тикви, листа или сцени с реколта може незабавно да зададе празничен тон. Изтривалките не само придават визуален интерес, но служат и за практическа цел, като помагат да поддържате дома си чист. Изберете постелка, която допълва вашия венец и цялостната тема на декора. За допълнителен чар наслоете по-малка постелка върху по-голяма за уютен вид с много текстури.
Тиквите и кратуните са типични символи на есента и могат да добавят очарователна нотка към декора на вашата входна врата. Подредете разнообразие от тикви и кратуни в различни размери и цветове около вратата си за сезонен дисплей. Можете да ги поставите от двете страни на вратата или да създадете малка група на предно стъпало или веранда. За да добавите допълнителен щрих, помислете за боядисване или декориране на тиквите с есенни мотиви или шарки. За по-уникален външен вид подредете няколко тикви заедно и ги украсете с малък есенен знак или декоративна панделка.
Тъй като дните стават по-кратки, добавянето на външно осветление може да направи вашата входна врата за есента да се откроява дори след свечеряване. Нанизани светлини, фенери или свещи могат да създадат топла и привлекателна светлина. Увийте връвни светлини около рамката на вратата или закачете фенери от двете страни на вратата за уютна атмосфера. Захранвани с батерии свещи или LED светлини могат да бъдат поставени във фенери или декоративни държачи, за да осветяват безопасно вашия есенен декор. Изберете осветление в топли тонове, за да допълните богатите цветове на вашите есенни декорации и да подобрите цялостната атмосфера на вашия вход.
За да завършите есенния си декор, помислете за добавяне на сезонни растения към зоната на входната врата. Майките в саксии, декоративното зеле и теменужките могат да добавят нотка цвят и живот към вашия вход. Поставете тези растения в декоративни саксии или кошници, които отговарят на вашата есенна тема. Групирайте саксиите заедно за сплотен вид или ги поставете стратегически около входната врата, за да създадете гостоприемно усещане като в градината.
Източници: https://decortips.com/
Орангутан е лекувал рана с тропическо растение – последният пример за това как някои животни се опитват да облекчат собствените си болести с лекарства, намерени в дивата природа, съобщават учени, цитирани от осведомителните агенции.
Изследователи наблюдаваха как животното откъсва и дъвче листа от лечебно растение, използвано от хората в Югоизточна Азия при болка и възпаление. След това възрастният мъжки орангутан с пръсти нанася соковете от растението върху нараняване на дясната буза. После притиска сдъвканото растение, за да покрие отворената рана като импровизирана превръзка. Това е описано в статия в изданието „Сайънтифик рипортс“.
При други изследвания са регистрирани няколко вида човекоподобни маймуни, които търсят лекарства в горите, за да се лекуват, но учените все още не са виждали животно, което да се лекува по този начин.
„За първи път наблюдаваме диво животно, което прилага доста силно лечебно растение директно върху рана“, казва съавторът на проучването Изабел Лаумер, биолог в Института „Макс Планк“ за поведение на животните в Констанц, Германия.
Поведението на орангутана е записано през 2022 г. от Улил Азари, съавтор и полеви изследовател в Медан, Индонезия. Снимките показват, че раната на животното се затваря в рамките на един месец безпроблемно. Учените наблюдават орангутани в Индонезия от 1994 г. насам, но досега не са виждали подобно поведение.
„Това е единично наблюдение“, казва биологът Якобус де Руде от университета „Емъри“, който не е участвал в изследването, „Често научаваме за ново поведение, като започваме с едно-единствено наблюдение.“
„Много е вероятно това да е самолечение“, отбелязва той, като подчерта, че орангутанът е приложил растението само върху раната, но не и върху друга част от тялото.
Възможно е да е усвоил техниката от други орангутани, живеещи извън парка и далеч от ежедневния контрол на учените, казва съавторът Каролин Шупли от Института „Макс Планк“ за поведение на животните.
Орангутанът е роден и е живял в млада възраст извън зоната на изследване. Изследователите смятат, че е пострадал при битка с друго животно. Не е известно по-рано да е лекувал наранявания.
Учените и преди са забелязвали други примати, които използват растения, за да се лекуват. Орангутани от остров Борнео се мажат със сокове от лечебно растение, за да намалят вероятно болките в тялото или да прогонят паразити. Шимпанзета от различни места са наблюдавани да дъвчат стръкове от растения с горчив вкус, за да успокоят стомаха си. Горилите, шимпанзетата и бонобо поглъщат определени листа на растения, за да се спасят от стомашни паразити.
„Ако това поведение съществува при някои от най-близките ни живи роднини, какво би могло да ни каже за еволюцията на медицината?“, отбелязва Тара Стоински, президент и главен научен ръководител на Фонда за горили „Даян Фоси“, която не е участвала в изследването.
Кожените изделия обикновено са скъпи и изискват специални грижи. Поддържането им в добро състояние е важно, за да се удължи техният полезен живот и да не се губи естетика и функционалност. Въпреки че това не е сложна задача, е необходимо да следвате някои препоръки как да почиствате кожените си чанти и портфейли.
Тези аксесоари са предназначени за ежедневна употреба и за транспортиране на предмети на различни места. Следователно те са постоянно изложени на мръсотия и петна. За да сте сигурни, че ще издържат с години (каквато е целта, за която се произвежда този материал), е важно да ги поддържате чисти и да се грижите за тях.
Кожените изделия обикновено са естетическо допълнение за съчетаване с дрехи. Те обаче трябва да бъдат добре поддържани.
Това е още по-вярно, ако се използват като работен инструмент. Поради тази причина е важно да ги почиствате, като следвате някои конкретни съвети.
Преди да нанесете почистващ продукт, торбичката трябва да се разклати добре, за да се отстранят всички следи от прах и мръсотия. Някои торби усложняват премахването на прах, така че е важно да премахнете всички предмети вътре и да обърнете торбата напълно с главата надолу.
В противен случай може да проникне във вътрешните части и да стане още по-трудно за почистване. Прахосмукачката може да се използва и за помощ срещу малки отпадъци.
След като цялата суха мръсотия бъде отстранена, смесете една чаша вода с една супена лъжица течен сапун. Напоете кърпа и почистете кожените си чанти и портфейли с този препарат.
Не забравяйте джобовете и по-малките площи. Там обикновено се натрупва повече мръсотия.
Смесването на сапун и вода е полезно за почистване на кожени чанти, стига първо да сте отстранили праха.
Въпреки че нанасянето на алкохол не винаги е препоръчително, то може да бъде чудесна идея за някои специфични петна по кожения продукт. Например тези от мастило или кал.
В този случай използвайте памучен тампон, навлажнен в алкохол, и го прекарайте върху мастилото, за да го раздробите. След това попийте останалата течност със суха кърпа.
Добър съвет за придаване на блясък и цвят на кожените изделия е нанасянето на лак за мебели. Същите, които придават блясък на библиотеки или шкафове, могат да третират и вашите кожени изделия.
Въпреки това, трябва да се използва само малко и от външната страна, за да се премахне мръсотията в тази област. Просто го нанесете със суха кърпа.
Ако целта ви е предметът да блести, трябва да почиствате кожените си чанти и портфейли поне на всеки три дни. Най-малкото нанесете бързо прах. Тоест извадете цялото съдържание вътре и го разклатете добре, за да премахнете праха.
Що се отнася до дълбокото почистване и обработка на кожата, опитайте се да правите това на всеки три месеца, ако използвате аксесоара всеки ден.
Източници: https://steptohealth.com/
Вероятно в даден момент сте имали неприятно преживяване с мухлясал хляб. Може би сте се наслаждавали на вкусен сандвич, когато изведнъж сте отхапали тъмно петно от спори.
Може също да сте попаднали в ситуация, в която сте проверили шкафа и сте видели, че хлябът, който сте съхранявали, има части с малки гъбички, които варират между черни и зеленикави тонове. Когато това се случи, се чудите дали можете да премахнете мухлясалите парчета и да изядете частите, които изглеждат в добро състояние.
Как трябва да постъпите? Можете ли да се разболеете, ако случайно го погълнете? За да ви помогнем да отговорите на тези въпроси, ще обясним по-долу какво се случва, ако го изядете и дали можете да отрежете или не засегнатите части.
Не изпадайте в паника! Въпреки че има вероятност от стомашно-чревен дискомфорт, малко вероятно е да изпитате хранително отравяне, след като сте изяли парче мухлясал хляб. Ако току-що сте разбрали, че по погрешка сте погълнали повредената храна, запазете спокойствие и обърнете внимание на всички симптоми, които могат да възникнат.
Докато имунната ви система е здрава, е малко вероятно да понесете някакви последствия, освен чувството на отвращение по това време. Въпреки това, трябва да внимавате за симптоми като гадене, диария, повръщане, треска или затруднено дишане.
При някои хора някои плесени, които присъстват в хляба, могат да причинят алергични реакции, които могат да бъдат животозастрашаващи и опасни за здравето. Ако е така, незабавното търсене на медицинска помощ е от решаващо значение. Дали това е леко или тежко, незабавно или забавено, зависи до голяма степен от вида на мухъла.
Може да забележите петна от мухъл само в някои малки части от хляба или само в няколко филийки, докато останалите с невъоръжено око изглеждат в добро състояние. Следователно можете да заключите, че е безопасно да отрежете засегнатите парчета и да консумирате останалите. Но вярно ли е това?
Отговорът е категорично не. Трябва да имате предвид, че това е влажна и пореста храна, която отговаря на всички условия за растеж на гъбичките. И въпреки че те не се виждат върху цялото парче, най-вероятно техните микроскопични корени вече се разпространяват из целия продукт.
Освен това може да бъде замърсен едновременно с бактерии и няколко вида гъбички. Въпреки че много от тях са безвредни, няма начин да се потвърди дали са.
Това зависи до голяма степен от вида на въпросната плесен и погълнатото количество, но най-вече от нивото на реакция на вашата имунна система.
Ако сте податливи на алергии или имате анамнеза за алергия към мухъл, е по-вероятно да страдате от усложнения. Сега няма точни данни, които да определят колко скоро ще изпитате симптоми. Понякога е мигновено, но в други случаи реакциите са със закъснение.
Най-важното е да сте нащрек, след като сте изяли мухлясалата храна. Ако почувствате стомашна болка, гадене, повръщане или диария, наред с други предупредителни признаци, най-добре е да потърсите медицинска помощ. Някои хора с по-висок риск от заболяване са следните:
Хора с компрометирана имунна система (пациенти с белодробни заболявания, сърдечни заболявания, рак и човешки имунодефицитен вирус – HIV).
Трябва да имате предвид, че някои от микотоксините в хранителните плесени могат да променят средата на чревната микробиота. Унищожавайки полезните бактерии в червата, те повишават риска от хронични заболявания. Тази ситуация обаче обикновено възниква при големи или продължителни приеми.
Източници: https://steptohealth.com/
Според изследователи две последователни нощи с нарушен сън са достатъчни, за да се почувстваме с години по-възрастни, а постоянният и спокоен сън е ключов фактор, който помага да не усещаме истинската си възраст.
Психолози от Швеция установиха, че доброволците са се чувствали средно с повече от четири години по-възрастни, когато са били ограничени до само четири часа сън в продължение на две последователни нощи, като някои от тях твърдят, че сънливостта ги е накарала да се чувстват с десетилетия по-възрастни. Обратното се наблюдава, когато на хората е позволено да останат в леглото девет часа, макар че ефектът е по-скромен, като участниците в проучването твърдят, че след достатъчно почивка се чувстват по-млади от реалната си възраст.
„Сънят оказва голямо влияние върху това на колко години се чувствате и това не се отнася само до дългосрочните ви навици за сън“, казва д-р Леони Балтер, психоневроимунолог от института „Каролинска“ в Стокхолм и основен автор на проучването, „Дори когато спите по-малко само две нощи, това оказва реално влияние върху начина, по който се чувствате.“
Освен че се
представата за това, че сте с много години по-възрастни, може да повлияе на здравето на хората, казва Балтер. Това насърчава нездравословното хранене, намалява физическите упражнения и прави хората по-малко склонни да общуват и да се ангажират с нови преживявания
Изследователите провеждат две проучвания. В първото 429 души на възраст от 18 до 70 години отговарят на въпроси за това на колко години се чувстват и колко нощи, ако има такива, са спали лошо през последния месец. Тяхната сънливост също е оценена по стандартна скала, използвана в психологическите изследвания. Учените установяват, че за всеки ден на лош сън доброволците са се чувствали средно с три месеца по-възрастни, докато тези, които не са съобщили за безсънни нощи през предходния месец, са се чувствали средно с почти шест години по-млади от истинската си възраст. Не е ясно обаче дали лошият сън кара хората да се чувстват по-възрастни, или обратното.
При второто проучване изследователите са попитали 186 доброволци на възраст от 18 до 46 години колко стари се чувстват след две нощи на пълноценен сън, в които са оставали в леглото
и две нощи, в които са спали само по четири часа на нощ. След две нощи на ограничен сън участниците се чувствали средно с 4.44 години по-възрастни, отколкото когато са спали добре. Не е изненадващо, че усещането за старост е свързано с липсата на сън.
„Ако искате да се чувствате млади, най-важното нещо е да се погрижите за съня си“, казва Балтер.
В статията си в Proceedings of the Royal Society B психолозите описват разликите в реакциите на хората при загуба на сън в зависимост от това дали са активни сутрин, хора които се събуждат и си лягат рано, или т.нар „сови“ – хора, които стават късно и си лягат късно. Вторите обикновено се чувстват по-стари от реалната си възраст, дори след като са се наспали достатъчно.
Облагородяването на плажа с пясъчни замъци е една от най-големите радости на почивката, но когато търсите строителни материали, е изключително важно да не копаете огромни дупки. Защо? Защото статистиката сочи, че задушаването в пясъка може да е по-голям убиец от нападенията на акули.
Тази екстравагантно звучаща заплаха се дължи на начина, по който пясъкът се държи, когато го трупаме на купчини. Според The Conversation повечето сухи пясъци са стабилни до наклон от около 33 градуса, което е известно като ъгъл на покой, а след това стават нестабилни, пише chr.bg.
Ъгълът може да е и по-голям, ако пясъкът е мокър, но когато изсъхне, той пада надолу – което означава, че голямата стена от кварц, която току-що сте натрупали, може лесно да се срути. Това означава, че сигурната дупка, която сте създали, когато пясъкът е бил мокър, може да стане много опасна, когато изсъхне на слънцето, и в крайна сметка да се срути върху вас, докато сте вътре.
За разлика от лавините, които могат да образуват въздушни джобове, в които човек да оцелее, срутващият се пясък запълва всяко свободно пространство, което означава, че имате само няколко минути, за да спасите някого, преди да се задуши. Затова най-важната първа стъпка е да се опитате да изкопаете лицето на човека, за да може да диша.
Новината, че сухият пясък може да бъде толкова смъртоносен, сигурно е изненадваща за всеки, който е гледал филми през 80-те и 90-те години на миналия век и вероятно заради тях смята, че плаващият пясък е много по-голям проблем за света. Мокрият пясък може да бъде опасен, но всъщност, оказва се, е доста трудно човек да се потопи напълно в него.
Той на практика е утаечен разтвор, който може да бъде направен от всякакъв фин гранулиран материал, а не само от пясък – тиня, глина… Когато се смеси с точното количество вода, той започва да изглежда като твърдо тяло, но всъщност е полувискозна течност.
Тя може да действа като ненютонова течност, което означава, че ако я ударите силно, ще изглежда твърда и не толкова лепкава, но ако вървите бавно по нея, ще потънете. Ако след това се опитате да се измъкнете с резки, внезапни движения, тя пак ще реагира както при удара, ставайки по-твърда и по-малко като лепкава, и няма да можете да мръднете. Ето защо хората затъват.
„Човек, попаднал в подвижни пясъци в солено езеро, не е застрашен да бъде засмукан напълно“, се казва в проучването. „Човек би трябвало да потъне до половината, но след това може да е спокоен, че няма опасност да бъде засмукана под повърхността.“
Така че вероятно не е нужно да губите повече сън заради подвижните пясъци, но не копайте големи дупки.