Диванен синдром при деца: аларма за депресия и ниска самооценка

За уморения възрастен да полежи на дивана е кратка почивка. Но за детето то може да стане постоянно и да се превърне в проблем

Обикновено се случва не на малките, а в началните класове. Това може да е знак за депресия, свързана с понижена самооценка и отсъствие на мотивация.

В книгата си „Вашите пораснали деца. Ръководство за родители“ педагогът Джил Хайнс и д-р Алисън Бейвърсгок описват различни случаи на диванния синдром и съветват как да се справите с проблема.

Онова, което те наричат диванен синдром, е порочен кръг от скука, ниска мотивация и мързел децата да се заемат с нещо смислено в свободното си време.

В повечето случаи не става дума за гледане в една точка, което наистина е много тревожен знак, а за гледане на телевизия и за игра на телефона или таблета.

Много родители споделят, че често предлагат на синовете и дъщерите си разнообразни идеи, но се натъкват на отчайващата им пасивност. Сякаш нищо не им е интересно и от нищо не се нуждаят. Лежат си на дивана пред телевизора и ако станат, то е само за да си вземат таблета или нещо за ядене.

Ако това се случва в учебно време с първокласник, психолозите припомнят на родителите, че за детето, което за първи път тръгва на училище, то е голямо натоварване. Там трябва да се държи като възрастен, да концентрира вниманието си в продъжение на 4-5 часа да пише, да чете, да смята. Класовете са големи, по коридорите има стотици други деца, често много шумни. Затова, ако след училище първолакът се прибира и пада на дивана, без дори да се интересува от телевизора, от компютъра или игричките на телефона, оставете го да си полежи един час и да си почине, най-добре в тишина.

Освен това не го претоварвайте с допълнителни занимания извън учебните

Започнете най-много с едно на седмица, следващи включете според възможностите и желанието на детето не по-рано от началото на втория учебен срок. Помнете, че адаптацията към училището е достатъчно голямо натоварване.

Ако от дивана не става ученик от 2-4 клас, ситуацията е по-различна

Помислете дали той вече не е претоварен от училищни и извънучилищни занимания. Дали си ляга навреме и успява да си почине. Поразпитайте дали няма конфликти в клас с връстници или с учители. Това може да предизвика чувство за безсилие и апатия. С насочващи въпроси се опитайте да разберете дали по-големите деца не обиждат вашия син или дъщеря. Внимавайте да не питате направо, на директния въпрос може и да не ви отговори от страх или от срам.

Възможно е да забележите диванния синдром през ваканцията, когато детето не е натоварено с учебни занимания. И по това време, и през годината опитайте да го запалите по нещо. Ако има поне едно увлечение или интерес, за начало ще е напълно достатъчно. Може да пробвате да го присъедините към себе си, като заедно ходите примерно на танци или на спорт.

Няма да изкорените обаче диванния синдром, като забраните телевизора, таблета или телефона, с които детето се занимава

Дайте си сметка, че според вас това може да е признак на апатия и мързел, а за сина или дъщеря ви си е много интересно. Обратното – пълна досада е да ходите на гости или на излет, да речем. Затова само установете правила колко от свободното си време може да прекарва с любимите си джаджи. И не се отказвайте от опитите да измислите нещо интересно, с което да изкушите сина или дъщеря си, за да се откъсне от дивана и любимия уред, най-добре като излезе навън.

Ето няколко стъпки, които специалистите препоръчват, за да си помогнете

Така ще помогнете и на детето да се размърда и да прави нещо друго вкъщи.

• Поощрявайте самостоятелността му да се грижи за себе си.

• Съставете списък на домашните му задължения и следете да ги изпълнява.

• Често му давайте поръчения, но не със заповеден тон, а под формата на молба.

• Поощрявайте го да ви помага. Хвалете го за помощта.

• Измисляйте какво може да правите заедно, за да го откъснете от дивана и джаджите. Например гответе, нещо майсторете, ходете на кино, театър, концерти.

Ако смятате, че апатията може да е от преумора, направете дневен режим и контролирайте спазването му. Щом часовете за сън, почивка и учене постоянно се менят, биоритмите на детето се объркват и се появява вяло настроение.

Източник: woman.ru, 24 часа