Успех е да не се откажеш, когато си се провалил

Според американско изследване успяваш не само като пробваш пак и пак, а и като не се туткаш между опитите

Щастието не е липса на проблеми, а умение да се справяш с проблеми. Ако не успееш, опитай пак. Ако и тогава не успееш, опитай пак и пак, докато не постигнеш целта си.

Добре, няма ли правило – колко пъти трябва човек да се провали в опитите си да постигне нещо, преди да признае поражението си и да се захване с друго?

Този въпрос мъчи много сериозни хора, особено в бизнеса. Съвременното общество няма време за губене, то е обсебено от идеята за успех. Колкото по-рано човек изчисли шансове за победа или загуба, толкова по-малко напразни усилия ще положи.

Опит да отговори има ли формула прави ново проучване на екип от Института по мениджмънт „Келог“ в Северозападния университет в Чикаго. Вероятно ще ти е любопитно да разбереш какво показва то.

„Всички хора рано или късно се сблъскват с провал. Всеки победител започва като губещ“, казва доц. Дашун Уанг, водещ автор на изследването.

Той и колегите му са проучили опита на три категории хора: изследователи, бизнесмени и терористи (да, правилно прочете). Целта била да систематизират чертите и навиците, характерни за онези, които в крайна сметка постигат успех, и на другите, които се провалят.

Краткият отговор е, че успяват хората, които използват не модела на шанса, а модела на ученето

Това обаче е известно и от маса предишни проучвания. В малко случаи действа късмет, в смисъл на случайно благоприятно стечение на обстоятелствата.

Как работи моделът на ученето е ясно. „Когато човек е опитал достатъчно много пъти и си е взел поуки от провалите, той тръгва по пътя към успеха – обобщава Уанг. – Ако сте правили нещо, вече сте придобили някакъв опит и не ви се налага да започнете от нулата. Имате представа какво е проработило и какво трябва да бъде променено, което е обратна връзка между миналото и настоящето ви Аз.“

Новото в американското изследване е, че в различните дейности се установяват определен брой опити, които трябва да бъдат направени, преди да може да се прогнозира евентуален успех или провал.

Другото интересно е, че според резултатите от проучването и скоростта е от голямо значение, т.е. не бива да се туткаш много, преди да предприемаш следващ опит да успееш в това, което не ти се е получило. Даже нов провал, ако е дошъл по-бързо, увеличава шанса за успех. В модела на ученето явно е важно да не бъдат забравени изводите.

Представи ди, че имаш двама души, които са се провалили 10 пъти с една и съща задача. Единият се отказва, а другият продължава и постига успех при 11-ия опит. Причина при втория човек е не само упоритостта му да продължава. Според данните от изследването значение има и специфичната динамика в поведението на двамата – колко бързо са предприемали новите опити. Успяващият на 11-ия път е точно онзи, който е направил 10-те опита по-бързо.

Уанг казва още, че когато пробваш отново, трябва да се фокусираш не само вър-
ху нещата, които е нужно да коригираш, а и да идентифицираш нещата, които работят добре и трябва да бъдат запазени.

„Много от хората, които в крайна сметка не постигат успех, не се провалят заради липсата на усилия и отдаденост, а заради прекалено силната реакция след провала и предприемането на твърде много промени“, пояснява авторът на изследването.