Чудната история на цифрите – къде и как се е появила за първи път съвременната аритметика?

Оказва се, че знаците за записване на числа са измислени не от арабите, а от индусите!

Но дори след развенчаването на този мит цифрите продължават да се наричат арабски.

Невъзможно е със сигурност да се каже кога именно в Индия се появяват цифрите, но от VI век те започват да се срещат в документи. Най-вероятно произхождат от буквите на азбуката „девангари“, използвана от индусите.

Смята се, че числителните се обозначават с буквата, с чийто звук започва името на числителното. Според по-разпространена версия числовите знаци се състоят от отрязъци, съединяващи се под прав ъгъл. Броят на ъглите в знака обозначава съответната цифра. Това напомня очертанията на цифрите, с които се пишат пощенските кодове върху пликовете или пък върху циферблатите на електронните часовници.
Нулата заема особено Абу АЖафар Мохамед ибн Му са ал-Хорезми (783 – 850) – един от най-изтъкнатите учени на Средновековието.

Това е истински пробив в математиката, защото именно благодарение на нулата се появява позиционното записване на числата!

За това, че арабите са заимствали, а не са изобретили цифрите, говори фактът, че те пишат буквите от дясно наляво, докато цифрите – от ляво надясно. И още едно, много по-съществено доказателство за индийския произход на съвременната аритметика: оказва се, че арабският свят се запознава с индийските цифри чрез изтъкнатия средновековен математик и учен Абу Джафар Мухамед ибн Муса ал-Хорезми (783 – 850 г.). Аргумент в полза на тази версия е един от научните му трудове, който се нарича „Книга за индийското изчисление“. В своя трактат Ал-Хорезми описва не само цифрите, но и десетичната система за изчисление, чието записване се опира на символа на нулата. Този труд не е достигнал изцяло до наши дни, но по названието му личи, че идеите на Ал-Хорезми се базират на постиженията на индийските учени. В своите изследвания той отива още по-далече – в арабския оригинал на „Книга за индийското изчисление“ е описан метод за намиране на квадратен корен!

За съжаление, в запазения латински превод той липсва – очевидно, европейските му последователи не са оценили важността на неговото откритие.

Как арабските шифри се оказват в Европа?

Средновековна Европа използва римската цифрова система. Тя е потресаващо неудобна – да се умножава и дели с помощта на римски цифри, е изключително трудно. Европейците обаче имат контакти с арабския свят, следователно и възможност да заимстват научните му открития. И скоро това се случва.

Херберт Орилякски (946 – 1003 е учен и религиозен деец. Трй става папа под името Силвестър II. Изучавайки математическите постижения на учените от Кордобския халифат, разположен по онова време на територията на съвременна Испания, той открива принципа на арабското според него изчисление. И именно от папа Силвестър Втори тръгва разпространението на новата система в Европа.

Разбира се, европейците възприемат арабските цифри постепенно – както и всичко ново

В университетите ги използват учените, но обикновените хора в бита си избягват новите цифри. Системата е критикувана за това, че е слабо защитена от изкривявания: единицата лесно може да се поправи на седмица, а да се припише към числото допълнителна цифра, е още по-лесно. С римските такива манипулации са практически невъзможни. Ето защо през 1299 г. във Флоренция са забранени арабските цифри. Независимо от всички тези доводи достойнствата на индийските „арабски“ цифри все пак надделяват и постепенно стават очевидни за всички. В края на XIV век Европа почти напълно преминава на арабски цифров код и го използва и до днес.