Съдбата ли да обвиним или собственото си бездействие?

Да обвиняваме неправилното обкръжение, или все пак да поемем отговорност за себе си?

Къде е границата между предопределеността и свободата на волята, между съдбата и способността да управляваме обстоятелствата?

ВОЛЯТА НА ВИСШИТЕ СИЛИ

Висшите сили могат да бъдат обозначени като Бог, съдба, фатум, хороскоп. Според филолозите колкото по-кратка е думата, толкова е по-древна, а тези, които се състоят от една-две срички, са най-древни. А ако в езика има няколко думи, обозначаващи едно и също – явно нашите прадеди са описвали явление, което добре са познавали и с което нееднократно са се сблъсквали.

Да живееш с убедеността в неизбежността на бъдещето, е по-лесно. Невролози и психолози доказват, че е много по-лесно да се съсредоточим върху лошото, отколкото върху хубавото. Тоест доброто стечение на обстоятелствата (идвате на спирката почти едновременно с автобуса) се възприемат кратко (о, добре, дойде автобусът – и позитивното събитие се изчерпва с това). А лошите (половин час киснеш под дъжда) оставят задълго горчив привкус в паметта, в емоциите и в енергетиката. Това свойство някога е помогнало на далечните ни предци да оцелеят. Споменът за негатива изостря сетивата им, желанието да не попадат повече в трудна и опасна ситуация, ги принуждава да намират обиколни пътища.

Етолозите (специалистите, занимаващи се с инстинктивните или биологическите аспекти в поведението на човека) твърдят, че по природа на хората са им необходими „адреналинови“ занимания. Да изгарят напрежението, да реализират заложената си изначално способност да оцеляват. Това поражда високото търсене на „агресивни“ видове развлечения, екстремални спортове, с една дума – имитацията на война. Скучното офисно ежедневие не изгаря адреналина, а обратно – провокира свойството да се концентрираме върху лошото. И това свойство трябва да се разбира и да се контролира.