Как умира Александър Велики?

Поради тази причина великият пълководец екзекутира водача на флотилията си Филот и убива личния си приятел Клит, който е съучастник в т.нар. „заговор на пажовете“

Но след като успява да избегне смъртта от меч и отрова, по волята на съдбата Александър пада жертва на заболяване

ФАТАЛНИЯТ ПИР

Това се случва през 323 г.пр.н.е., когато царят с войските си е във Вавилон, подготвяйки нови походи. Александър се развлича с приятелски гуляи и се отдава на безпримерно пиянство. Оргиите се сменят една след друга, пиршествата нямат край. След като един такъв гуляй на сутринта царят усеща, че целият гори. Иска да се изкъпе, но е толкова слаб, че е принуден да легне направо в банята.

ПРИСТЪПИТЕ

Вечерта на другия ден следва втора атака на болестта. Според някои историци причината е възпаление на белите дробове. Други смятат, че царят е заболял от тропическа малария.

На третия ден от началото на неразположението му Македонски успява да вземе вана и да принесе жертва на боговете. След това приема водача на флотата Неарх и потвърждава, че остава в сила всичко, което е планирано предварително: след три дни флотът трябва да излезе от залива.Те разговарят за общите си планове, за изследователски експедиции в океана и т.н.

Но на следващия ден царят е повален от трети изключително силен пристъп. И вероятно той става решаващ за изхода на болестта.

ПОСЛЕДНАТА ЗАПОВЕД

На сутринта отново започва силна треска. За да бъде потушена поне малко, Александър е пренесен в беседка на брега на езеро. Събирайки цялата си желязна воля, той отново извършва жертвоприношение. След като пристъпът отминава, той вика при себе си военачалниците, дава заповед за поход, говори дори за нови назначения в армията. Но на следващия ден великият пълководец се чувства изключително зле, след което треската настъпва с нова сила.

Въпреки това царят продължава да мисли за похода, макар че набелязаните срокове вече са нарушени. Той пожелава да се върне в двореца и заповядва да се съберат всички висши военачалници. Това е и последната му заповед.

НА СМЪРТНИЯ ОДЪР

Организмът на Александър, изтощен от всекидневните пристъпи на малария и не може да се съпротивлява на две болести едновременно. Втората е или възпаление на белите дробове, или е скоротечна левкемия, предизвикана от маларията. Затова треската не спира и постоянно измъчва пълководеца.

На другия ден силите на царя съвсем го пускат. Великият пълководец е пренесен в двореца, където задрямва, а когато се събужда, едва може да говори от слабост.

С всеки изминал ден царските покои стават все по-тихи. Военачалниците започват да си шепнат помежду си. Поражда се мрачно подозрение, преминаващо в увереност, че любимият им цар вече е мъртъв и приближените му се опитват да скрият това.

Македонските войници настояват да покажат тялото му. Допуснат до умиращия и преминават един след друг, без оръжие, пристъпвайки тихо край леглото на царя, който вече не е способен да говори, а ги поздравява само с очи. Последното, което вижда в живота си Александър, са верните му воини…