Науката за цветовете дава изненадващо обяснение за света, който ни заобикаля

Съвременните модерни хора са дали име на цветове, които за по-първобитните обитатели на нашата Земя са само оттенъци

Само хората могат да обединяват цветовете в категории и го правят по различен начин. Например в езика на бразилските индианци каража жълтото, зеленото и синьото попадат в една категория и се обозначават с обща дума.

Специалисти от Масачузетския технологичен институт и от Станфорд-ския университет установяват връзка между названието на цвета в езика и скоростта на разпознаването му. При експерименти рускогово-рящи участници по-бързо открояват оттенъците на синьото от носителите на английския език. Но ако при решаване на цветовия тест руснаците трябва да запомнят осемцифрено число, показателите падат до нивото на англичаните. Излиза, че цветовете се разпознават в отдели на мозъка, отговорни за езика и разшифровката на речта. И именно те се
изключват, когато трябва да се запомнят дълги числа.

Според хипотезата на антрополога Брент Берлин и лингвиста Пол Кей във всеки човешки език изначално има две категории цветове – черен и бял. Постепенно запасът от думи, обозначаващи цветове, се разширява.

Това се потвърждава и от езиковата практика на малобройни народи, живеещи в първобитни условия. Така например ловците събиратели от индонезийското племе дани използват само две думи – „светъл“ и „тъмен“. Жителите на остров Ниас (близо до Суматра) имат четири цветови понятия: „черен“, „бял“, „червен“ и „жълт“. Зеленото, синьото и виолетовото за тях са само оттенъци на черното. А представителите на папуаското племе беринмо и на африканския народ химба трудно различават синьото и зеленото, тъй като в езиците им тези цветове са обединени в една категория.

Но след обучение всички тези народности успяват да различават непознатите им дотогава цветове.