Страхът от смъртта – как да го преодолеем?

Често можем да чуем фразата: „Времето е пари!“. Но времето е нещо значително по-голямо от парите. Времето е живот. Тит Нат Хан е 91-годишен дзен-будистки монах. Той е автор на много книги, преведени на различни езици. Последната му книга се нарича „Безстрашие“. Ето за какво се разказва в това изключително произведение:

Тит Нат Хан

Най-големият страх на всеки човек е да умре. Размишленията за това, че някой ден тялото ще ни подведе, остарее, заболее, са най-тягостните и неприятните.

Всички ние се боим от смъртта в идващото бъдеще, следователно се боим от бъдещето. Всеки от нас се плаши от неизвестността, затова и ние се намираме в напрежение и постоянно очакване на нещо наистина ужасно. Тит Нат Хан дава 5 важни съвета, които ще ни помогнат да преодолеем най-дълбоките си страхове.

Вдишай дълбоко и кажи на себе си всеки от тези важни съвети. С издишването ще почувстваш как се променя живота ти.

Как да се освободим от страха от бъдещето

1. Стареенето е заложено в мен от природата. Не мога да избегна стареенето. Ако приемем с цялото си сърце това, че старостта е неизбежна, вече не е така страшно да я срещнеш. Всяко време от живота е посвоему прекрасно. Като прогонваме мислите за старостта, ние рискуваме да причиним вреда на себе си и близките ни хора. Никакви развлечения, вкусна храна и възстановителни процедури няма да ни предпазят от старостта, това са отвличащи маневри, които временно заглушават страха, който задължително ще се завърне с нова сила.

Всички остаряват. Ако си напомняме това постоянно, ще живеем доста по-леко. Колкото повече човек се съпротивлява на очевидни неща като старостта, толкова по-нещастен ще бъде.

2. Слабото здраве е заложено в природата ми. Не мога да избягам от болестите.

Ако в момента се чувстваш необикновено здрав и силен, не се надувай. Във всеки случай всички ще се разболеем. Осъзнаването на това, че рано или късно болестите ще дойдат, ще ни даде сила да ги срещнем мобилизирани. Най-разумното, което можем да направим – това е да използваме максимално ефективно времето, което прекарваме в здраво тяло, да не разрушаваме организма си с вредни храни и глупави навици.

Когато осъзнаеш, че в бъдеще може да се разболееш, вече преставаш да хабиш сили и здраве за безсмислени дейности.

3. Смъртта е заложена в природата ми. Не мога да избегна смъртта.

Никой от нас няма да живее вечно. Размишленията за смъртта и дълбокото осъзнаване на това, че сме тук временно, ни помагат да използваме всяка минута от живота рационално, да ценим всеки миг.

4. Най-скъпите ми хора и неща някой ден ще се променят.

Всичко е подвластно на влиянието на времето, всичко постоянно се изменя. Ние нищо няма да можем да отнесем от този свят. На нас нищо не принадлежи, всяка привързаност към материалните неща и любимите хора ни прави нещастни. Само като пуснем на свобода всичко, което ценим, можем да се избавим от страха, че ще загубим най-скъпото си. Колкото повече държиш на нещо, толкова по-сложно живееш.

5. Аз наследявам резултатите от действието на своето тяло, реч и ум. Моите действия се явяват мои продължения.

След смъртта от нас ще остане само кармата – нашите мисли, думи, постъпки. Само това ще има значение, когато умрем. Ако постъпваме добре днес, можем да бъдем уверени, че плодът на нашите добри постъпки ще остане завинаги с нас, той е вечен.