Искате да сте убедителни? Искате да успеете в службата и живота?

Струва ви се, че показвате уважение към събеседниците си, ако не звучите категорично и нафукано

Затова използвате едни такива заучени от детство изрази, които би трябвало да демонстрират вашето внимание към чуждото мнение

Само че с тях се представяте като неуверени хора, твърдят психолозите.

Отивате при шефа си да искате повишение на заплатата или стъпка нагоре в йерархията. Казвате му възпитано: „Би трябвало да вземете предвид, че за последния месец съм донесъл на фирмата 100 000 лева приходи над планираните, и да ми вдигнете заплатата“.

Това е грешна формулировка. Вярната е:“ Със сигурност ще вземете предвид, че за последния месец съм донесъл на фирмата 100 000 лева приходи над планираните, и ще ми вдигнете заплатата“.

Разликата изглежда малка, но внушенията са коренно различни. В първия случай вие призовавате шефа към обективност и използвате тъй нареченото в граматиката условно наклонение, с което изразявате съмнение. Във втория случай утвърждавате, че началникът ви ще постъпи обективно.

Още по-зле звучите, ако започнете с „Може би“ или „Надявамсе“. Всички тези фрази са белег на несигурност.

Не увъртайте, започнете „Със сигурност“. Нали точно защото сте уверени в приноса си, сте отишли да искате повишение на заплатата или издигане в йерархията. Няма нищо срамно човек да се самоутвърждава, когато има с какво.

Ако искате да сте убедителни, избягвайте граматически конструкции с „би“. Те неслучайно се наричат условни. Не показват богатството на езика ви, а изразяват неувереност.

На съвещание искате да заявите мнението си. Започвате „Може и да греша, но смятам, че…“ Като може и да грешите, защото занимавате шефа и колегите си. Да бяхте проверили, пък тогава да говорите.

Всъщност не, вие го казвате само защото така ви се вижда някак по-интелигентно. Но за добрия професионалист не е срамно да демонстрира самочувствие и да заяви „Смятам, че“ или дори „Сигурен съм, че“.

Щом искате да ви чуят, покажете увереност в правотата си. А ако искате да поставите въпрос за обсъждане, започнете иначе: „Смятате ли, че…“

Ако пък се надявате да избегнете отговорност с „Може и да греша“, нищо подобно не постигате. Увъртането не е застраховка. Само прави лошо впечатление в деловите среди.

Досаден израз е „Ще опитам да ви представя/ убедя/обобщя“, примерно. По-любезният събеседник само ще си помисли, а някой по-малко любезен ще каже откровено: “ Не сме се събрали да опитваме. Ако можете, представете/убедете/обобщете. Ако не можете, не ни губете времето“.

За да забележат събеседниците ви вашата професионална увереност, давайте в прав текст: „Ще представя/убедя/обобщя“. А накрая питайте „Имате ли въпроси“,“ Съгласни ли сте с това обобщение “ и т.н. Това е много по-добър начин да покажете, че не сте нафукани и се интересувате от тяхното мнение. С „ще се опитам “ никого не уважавате, само себе си принизявате.

„Ако позволите да отбележа „,“да възразя“,“да не се съглася с вас“, „да уточня“ и други подобни галантности са старомодни.

На деловите хора не звучат изискано, като от някаква ретро джентълменска етикетна школа, а като загуба на време в напразни вметки. В “ Ако позволите да отбележа, не съм съгласен с вас“ паразитните думи са колкото съществените, което значи, че половината от секундите са изразходвани
напразно.

Няма никакво съмнение, че изразът „ако позволите“ издава плахост. (Освен ако с тона си не показвате, че влагате доза ирония в него.) Щом искате да привлечете внимание, поне кажете „Позволявам си да отбележа/възразя“ – звучи по-уверено. Така елиминарите и възможността някой по-нервен събеседник или шефът ви след „Ако позволите „, бързо да ви прекъсне с „Не позволявам“.

Вметнати изрази като „Да видим“ и „Добре“ – леко проточени и с пауза след това, са всеобщо известен начин за печелене на време. В този смисъл показват неувереност. Използвайте ги в разговор само когато наистина имате нужда от няколко секунди за размисъл.

Когато много често вмъквате подобни изрази, събеседниците ви ще имат чувството, че не сте достатъчно убедителни в това, което говорите.