Отслабване с лекарство за диабетици. Кое е най-доброто?

Според проучването, в което са анализирани повече от 18 000 пациенти със затлъстяване, както със, така и без диабет тип 2, тази констатация се запазва и след 12 месеца проследяване.

Проучването установява, че пациентите без диабет са загубили повече тегло, отколкото пациентите с диабет.

Според авторите на проучването са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере защо Mounjaro, с активна съставка тирзепатид, се оказва по-ефективен за намаляване на теглото.

Тирзепатидът е насочен както към GLP 1, така и към GIP рецепторния агонист, докато семаглутидът имитира само GLP-1 рецепторния агонист – вид хормон в организма, който въздейства върху всичко – от мозъка и мускулите до панкреаса, стомаха и черния дроб.

И Ozempic, и Mounjaro са одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата за лечение на диабет тип 2, но някои лекари предписват лекарствата „off-label“ за отслабване, както е разрешено от FDA.

Когато тези лекарства се използват „off-label“, те обикновено не се покриват от застраховката и могат да бъдат скъпи, достигайки до 1000 долара на месец.

В момента на пазара има и две лекарства, които са одобрени от FDA за отслабване – Wegovy, лекарство, което съдържа същата основна съставка – семаглутид, като Ozempic, и Zepbound, лекарство, което съдържа същата основна съставка – тирзепатид, като Mounjaro.

Лекарствата, които обикновено се приемат веднъж седмично под формата на инжекции, действат, като помагат на панкреаса да увеличи производството на инсулин за придвижване на захарта от кръвта към телесните тъкани.

Те също така забавят движението на храната през стомаха и ограничават апетита, като по този начин водят до загуба на тегло.

Медицинските специалисти посочват, че използването на медикаменти за отслабване изисква също кардио и силови тренировки и промяна на диетата към такава, която включва протеини и по-малко преработени храни с добавени захари.

Най-често съобщаваните странични ефекти на медикаментите, използвани за отслабване, са гадене и запек, но се съобщава и за заболявания на жлъчния мехур и панкреаса. Производителите на тези лекарства препоръчват да проведете разговор за профила на страничните ефекти и персонализираните рискове с медицински специалист, преди да започнете да ги приемате.

Проучването установява, че няма разлика в броя на нежеланите стомашно-чревни ефекти между хората със и без диабет тип 2 в проучването.