Ерик Берн: Да си красив не е въпрос на анатомия! Трябва родителите ти да са го разрешили като малък

Щастливо младо семейство решава да си има дете. Всичко се случва благополучно и след девет месеца на света се появява малкият човек. Щастието на родителите няма предел, всички са във възторг от това чудо с огромни сини очи. През нощта майката седи над креватчето и си мисли за това като какъв иска да го види пораснал.

Родителите кроят планове, те имат представа какво трябва да стане детето им. От това, което родителите искат, ще зависи и възпитанието и развитието на детето. Но доколко това е добро?

Известният американски учен Ерик Берн в своите работи е писал за това, че родителите трябва да бъдат внимателни в своите очаквания. Според него те трябва да осъзнават колко сериозно влияят върху бъдещето на детето си.

Жизнената програма

Ерик Берн е американски психолог и психиатър, автор на концепции за сценарното програмиране и теория на игрите. Той твърди, че животът на всеки човек се програмира още в детството, до шестгодишна възраст, а след това всички просто живеем по избрания сценарий.
Сценарият – това е нашият жизнен план, който се формира от най-ранното детство в огромния си процент под влиянието на родителите. Берн смята, че това е психологически импулс, който с огромна сила тласка човека напред, по линията на съдбата му. Много често това се случва противно на това, което самият човек би си пожелал.

Жизненият сценарий започва да се формира в първите години на живота и постепенно се превръща в програма. Именно това формира изначалната канава на нашия сценарий. Това е нещо като „първичен протокол“, който определя какво ще стане с нас години по-късно. Процесът на формиране на тази канава продължава до шестгодишна възраст.

Когато детето направи шест години, неговият жизнен план вече е готов. Всъщност този факт е бил известен още през Средновековието, за него пишат свещеници и учители, с думите: „Оставете ми детето до шест годишна възраст, а след това си го вземете обратно“. При достатъчно добри навици, възпитателят може да предвиди какъв живот очаква детето, ще стане ли то победител, или неудачник.

Подсъзнателният план за бъдещето, нашата жизнена програма, се формира най-често по семейни инструкции. Важно е всичко, което родителите говорят на своето дете. То възприема желанията на родителите си като команда и така може да остане за цял живот. От това може да се освободи само чрез силно емоционално сътресение, драматическо събитие, например, любов, не одобрявана от родителите.

Психологът твърди, че подобно освобождение може да се случи вследствие на психотерапия, но задължително продължителна. Смъртта на родителите не непременно премахва програмата, а напротив, обикновено още влошава ситуацията.

Берн казва: „Най-често детските решения, а не съзнателното планиране в зряла възраст, определят съдбата на човека.“ И наистина се създава впечатление, че хората ги влече насам-натам някаква непонятна сила. Често противоречаща на жизнените им цели.
Мечтаещите за пари ги губят по непонятни причини, жадуващите любов пробуждат у хората само ненавист. Именно така работи жизнената програма, която е заложена у нас от самото детство.

Но има и едно но: сценарият няма да работи, докато детето само не го приеме. Разбира се, това няма да е съпроводено с фанфари и фойерверки, просто в един момент детето ще си каже: „Искам да бъда като мама“. От този момент програмата ще започне да работи.
Най-често програмирането произтича в негативна форма, когато родителите набиват в главата на детето си различни ограничения. Забраните затрудняват възможността да се приспособява към обстоятелствата, а разрешенията – напротив, предоставят свобода на избор. Но разрешенията не трябва да се отъждествяват с всепозволеността.

Най-важните разрешения, които трябва да дадем на детето си – това е разрешението да обича, да се променя, да се справя със своите проблеми. Разликата между този, който е свикнал с всякакви забрани и свикналият с разрешения, е видима. Израстването сред забрани пречупва човешките съдби. Успехът, богатството и даже красотата – всичко това зависи от родителското разрешение.

Ерик Берн казва: „Да бъдеш красив (същото като да си успешен) не е въпрос на анатомия, а на родителско разрешение. Анатомията, разбира се, влияе на миловидността на лицето,доколкото лицето в отговор на усмивката на бащата или майката, може да ракрие истинската красота на дъщерята.“

И това е, което всеки родител трябва да разбере! Ако виждаш в своя син глупаво, слабо и непохватно дете, то такова и ще стане то. Ако смяташ дъщеря си за грозна, ти я обричаш на такъв живот.

Родителите – това е фундамент, върху който се строи животът на детето. Много важно е да се осъзнава това, което мислиш за своето дете, как се отнасяш към него и каква програма му задаваш в живота.