Как да се справите със Синдрома на отложения живот?

Това е истински бич на съвременността. Животът на страдащите от този синдром прилича на репетиция – те постоянно очакват нещо от бъдещето, не живеят в настоящето, а само „репетират”

И един ден откриват, че животът ги е подминал и вече не могат да върнат времето назад.

За човешката психика това е много опасно и заплашва с нервен срив, тежки неврози, дълбоки депресии и вредни навици. Затова трябва да се води борба със синдрома на отложения живот. Главното е навреме да осъзнаете, че сте „пипнали” това заболяване, и да престанете да очаквате „светлото бъдеще”.

„РЕПЕТИЦИЯ“ ЗА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ

Какво означава това при синдрома на отложения живот? Вариациите са много.

Например жена се среща с някого, който не е съвсем подходящ „сега”, но върши работа в очакване на истинските чувства с другия „след време”. Или например някои с години ходят на работа в омразната служба, очаквайки, че всеки момент ще им се удаде случай да намерят желаното място.

Често хората със синдрома на отложения живот се греят с мисли като: „Ето, ще се пенсионирам и ще мога истински да си отпочина”; „Ще отслабна и ще стана щастлива”; „Ще спечеля пари и най-накрая ще се чувствам като нормален човек” и т.н.

Постоянно им се струва, че утре ще е по-хубаво от днес. Жертвите на синдрома живеят изключително и изцяло в ефимерното бъдеще, където и когато те ще са богати, любими, знаменити.

ЗАГУБА НА ВРЕМЕ

Може, разбира се, да продължите да витаете в розови облаци, тъй като това е приятно и необременително. Но синдромът на отложения живот е опасен с това, че води до загуба на време и пропуснати възможности. Той може да дава лъжливи приоритети и да маскира някои психологически проблеми.

Трябва да е ясно, че той изобщо не се отнася за хората, които имат реална цел, която е достижима в обозрима перспектива, и които целеустремено вървят към нея. За синдрома на отложения живот може да се говори в случаите, когато човекът попада сякаш в какавидата на някаква ефимерна цел, крие се и от настоящето, и от бъдещето. Той ден след ден се уповава на настъпването на някакво чудодейно събитие, което автоматично ще разреши всчиките му проблеми в живота.

Като правило, от синдрома на отложения живот страдат заетите хора, които не са достигнали кариерни висоти, не са реализирали потенциала си или не са си намерили мястото в живота.