22
Невероятната хипотеза за човешката душа
Всеки човек поне веднъж в живота си се е замислял какво се случва след смъртта на тялото
Ще остане ли да живее съзнанието му в друга форма, или съдбата ни е вечната тъмнина и забвение…
Нека се абстрахираме от мистиката и да разгледаме въпроса за човешката душа от гледна точка на науката. Изводите, които ще направим, могат да ви изненадат.
Какво е животът
Живата материя само изглежда уникална и неповторима. В действителност атомите и молекулите, от които е изградено тялото ни, са съвършено същите както и веществото във всеки нежив предмет. Това, което ни отличава от неживата материя, е не съставът, а процесът – как всичко това работи.
Чашка чай
За да видим разликата, нека поставим на масата чаша горещ чай. Напитката започва постепенно да изстива, отдавайки топлина ни на студената маса и на въздуха в стаята. Така работи ентропията – мярката на хаоса и най-могъщият процес в нашата Вселена. От атомите до звездите и галактиките – всичко се стреми към изстиване и дезинтеграция, като по този начин се подчинява на растежа на ентропията.
Но има и противоположен процес
Малката теменужка на прозореца ви отчаяно противостои на ентропията. Всеки жив организъм, в това число и ние, хората, е термодинамична неравновесна система, която противостои на хаоса и затова се намира под постоянния натиск на ентропията.
Всеки от нас е своеобразна, сложно организирана „чаша горещ чай“, която постоянно се бори с изстиването и разпада. А всъщност непрекъснато се бори с ентропията за живота си.
Малко поражение и голяма победа
Подобно на теменужката на перваза, и ние противостоим на ентропията сравнително кратко. Механизмите на тялото се износват и настъпва неизбежният индивидуален финал.
Но животът, като биологическо явление, не спира с това. Ако разгледаме общата динамика, ще видим, че въпреки всичко той се развива. Материята, въвлечена в структурите, създаващи живот, става все повече. Независимо от временните колебания, свързани с големи катастрофи и вълни на измиране, животът уверено побеждава.
От гледна точка на биологията, гените и нашият разум са просто инструменти на живота
Механизми, с помощта на които живите структури въвличат в процеса нова нежива материя. Гените позволяват да се изграждат телата ни, а интелектът – да се създават механизми и машини, които променят средата ни на обитание.
Ако се откажем от егоцентризма, ще трябва да признаем, че действайки по този начин и в бъдеще, след десетки или стотици милиарди години животът неизбежно ще победи ентропията. С нас или без нас, цялата материя във видимата Вселена ще се окаже организирана така, както е нужно на живите организми.
Ентропията ще изчезне, тъй като няма да има хаос
Ще изчезне и натискът на ентропията. Следователно живите структури ще придобият реално безсмъртие.
Някои ще си помислят, че животът ще възтържествува и ще има вечна радост. В действителност няма да се случи това, защото при липсата на ентропия (хаос и нежива материя) няма да има и източници на свободна енергия. Следователно животът
ще изгуби възможността за привичното си съществуване и развитие.
Изходът – нов свят и всичко отначало
След триумфа и победата над ентропията живите и високоразвити разумни структури ще имат нужда от нова паралелна Вселена, в която след поредния Голям взрив отново ще се формират звезди и планети. Ще се появят първо прости, а след това сложни организми. Един от тях ще е удобен носител на разум, способен да дава на безсмъртните представи на старата Вселена усещането за привичния „предишен“ живот. Отново ще стане достъпна борбата, изпълнена с опасности, емоции и победи, в условията на океана от нежива материя и бездната на ентропията
Животът е приключение
Щастие е да имаш възможност да се раждаш и умираш. Но това се осъзнава само от онези, които, изживявайки милиарди години и побеждавайки ентропията, са станали безсмъртни. Може би именно това са нашите души. Излиза, че не трябва да се страхуваме от смъртта. Тя може да се окаже най-ценното, което имаме…