5 неочаквани грешки в 5 епохални научни открития

Някои от тях са допуснали интересни грешки в откритията, направили ги известни

ПОНЯТИЕТО ЗА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА НА ДАРВИН

През 1859 г. Чарлз Дарвин създава теорията за естествения отбор

Това, което прави откритието невероятно, е фактът, че Дарвин и много от колегите му вярват в теорията за наследствеността

В същото време, според същата теория естественият отбор би бил просто невъзможен. Въпреки това, игнорирайки конфликта между двете
противоположни теории, Дарвин прави това невероятно откритие.

ОЦЕНКАТА НА ВЪЗРАСТТА НА ЗЕМЯТА НА КЕЛВИН

През XIX век лорд Келвин за първи път използва физиката за изчисляване възрастта на Земята и Слънцето. Независимо че двете небесни тела се оказват около 50 пъти по-млади, отколкото са в действителност, самото откритие се оказва научен пробив.
Лорд Келвин смята, че Земята изначално е била горещо кълбо, което бавно изстива. Той се опитва да изчисли колко време е било нужно на нашата планета, за да достигне настоящата си температура. За съжаление, изчисленията му се оказват неправилни и по-късно други учени посочват грешката му. Но Келвин предпочита да не се съгласява с мнението им, тъй като дотогава винаги се е оказвал прав.

ТРОЙНАТА СПИРАЛА НА ПОЛИНГ

Джеймс Д. Уотсън и Франсис Крик стават известни с откриването на двойната спирала на ДНК през 1953 г. Но през същата година химикът Лайнъс Полинг предлага друга идея за структурата на ДНК.

Полинг е велик химик и дори два пъти получава Нобелова награда. Но този път ученият греши в теорията си. Според него вместо от усукани в спирала нишки ДНК се състои от три взаимосвързани нишки. Тази грешка значително уронва репутацията му.

ТЕОРИЯТА ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

Вселената, според който тя постоянно се намира в едно и също състояние. Котато Хойл узнава за противоречивата теория, че тя се е появила в резултат на някакво събитие, той я нарича Теория за Големия взрив и я обявява за неправилна, оставайки верен на модела за неизменното състояние. Докато на първо време двете теории имат право на съществуване, грубата грешка на Хойл е неприемането на идеята дори след като теорията за стационарното състояние рухва под огромния товар доказателства срещу нея.

КОСМИЧЕСКАТА КОНСТАНТА НА АЙНЩАЙН

Алберт Айнщайн несъмнено е един от най-великите умове в историята. Въпреки това и той не е застрахован от грешки. В своите уравнения, описващи принципите на работа на гравитацията в общата му теория на относителността, публикувана през 1916 година, той прави грешка, като включва в уравненията т.нар. космическа константа само защото смята, че Вселената е статична. По-късно, котата астрономите откриват, че тя всъщност се разширява, Айнщайн признава грешката си и премахва константата от уравненията си.

Едва след смъртта му, котата е установено, че Вселената не само се разширява, но при това го прави с постоянно нарастваща скорост, се оказва, че истинската грешка на Айнщайн е именно че той премахва тази постоянна величина. По-късно тя е възстановена във всички уравнения на учения.