3 вида началници и как да се справите с тях, така че да ви е добре в службата

Ако мислите за него като за същество, подобно на вас, ще намерите начин да го разбирате и да се разбирате

За начало си дайте сметка от кой тип е вашият шеф. Според психолозите има поне няколко. Не съществуват в съвсем чист вид, кръстосват черти, но все пак определени характеристики доминират.

Като разпознаете типа на вашия началник, по-лесно ще изковете стратегия, за да се сработите с него.

Традиционалистът

Може да е сравнително възрастен, опитен и затова да смята, че нещата трябва да се вършат точно по този начин. Може да е и млад, но да е приел мотото „Тук така действаме“ и да е много предпазлив към нововъведения. Това не го прави лош мениджър, ако все пак осъзнава, че промени и развитие са нужни.

С такъв началник не бива да се правите на революционер. Действайте според традицията, внимателно слушайте насоките, които дава, и бъдете готови да споделите свежи идеи. Но в момента, в който бъдат поискани. Ако много ви напират, но той не ви ги иска, елегантно подхвърлете една по време на съвещание. Ако покаже интерес, продължете. Щом не поддаде, не настоявайте. Традиционалистът има много отчетлива особеност – държи да командва парада, защото е овластен точно за това. Не обича самоинициативи, освен ако не е заповядал подчинените му да проявяват такива. По същата причина не бива и през ум да ви минава да не спазвате йерархията във фирмата. Може да ви струва главата.

Шефът традиционалист е удобен, защото общо взето е предсказуем. Като изучите механизмите за действие във фирмата и неговите навици, можете да се приспособите и да си работите с години в комфортна рутина.

Свръхконтролиращият

Той държи всичко да знае, да е запознат и с най-дребния детайл в изпълнението на задачата, която уж е възложил на подчинения си. Интересува се не само от крайния резултат, а и от всяка стъпка към него.

Няма значение защо го прави – дали защото високомерно смята, че служителите му са некадърни да се справят без него, дали защото просто обича да съучаства във всичко. Трябва да приемете тази особеност на началника, редовно да докладвате, да питате за инструкции, да искате съвети. На шефа му харесва да се чувства незаменим.

Свръхконтролиращият началник ще престане да ви изнервя, като приемете, че си е такъв и следвате правилата му. Ако не можете или не искате, ще трябва вие да се преместите – него няма да промените.

Хубавото му е, че ако уцелите мярката колко често да се отчитате и да искате съвети, той ще ви смята за прилежен трудолюбив служител.

Перфекционистът

Каквото и да направите, той не е доволен. Нормално е всеки ръководител да иска да вземе максималното от служителите и непременно да постигнат успех, но все пак има граница. Ако смятате, че вашият прекалява, трябва да разберете точно какво иска от вас. Така и вие ще знаете дали не се разминавате с неговите изисквания, а и той, като започне да ги формулира, може да се усети, че иска невъзможни неща.

С перфекционисг трудно се работи, но се свиква: служителите правят, кол-кото могат, шефът е недоволен, но понеже не може да намери кадри, които да отговарят на високите му критерии, си карат така.