Училищата в Япония – тормоз, дисциплина и самоубийства

Повече от 3 молива не се слагат в моливника. Ако искаш да зададеш въпрос, вдигни ръка под ъгъл 70°

В тоалетната по време на час се ходи само по един. Разрешено време – 7 минути. Да се откъсва не повече от 30 см от тоалетната хартия. Момичетата и момчетата не могат да вървят заедно по улицата, дори и да са брат и сестра. Обядът трябва да се изяжда в следната последователност: 1. мляко, 2. хляб, 3 основно блюдо.

Тацуо Камон (музикант и изпълнител) в песента си „Хонто ни атта коваи косоку“ пее за тези и други правила, съществуващи в различни японски училища: „Да, те могат да ви се струват смешни, докато не узнаеш, че всички те са реални“.

Японското общество е колективистко. Ако човек по някакви причини не се вписва в рамките на общите понятия и правила – често неписани, го очакват проблеми. Още от малки японските деца започват постепенно да се приучават към това, че са част от един колектив.

С началото на училищния живот обаче започват да ги „настройват“ истински. И „излизането от строя“ води до неприятности. Ученикът може да бъде подложен на тормоз от страна на съучениците си и на дисциплинарни наказания от преподавателите.

Статистиката на детските самоубийства е печално свидетелство колко извратена е японската казионно-бездушна училищна система. Без да привеждаме цифри, става ясно, че всяка година най-много тийнейджъри ученици доброволно напускат този свят на 1 септември…

Училищната форма обединява и препятства демонстрацията на разслоение. В частно токийско училище, например комплектът униформа за ученика струва 800 долара, тъй като е по дизайн на Армани.

Строго се проверяват дължината на панталона, полата, цветът на чорапите и дори на бельото. И разбира се, намират се учители мъже, ревностно следящи (буквално) всички правила да бъдат спазвани, особено от ученичките в горните класове.

Регулира се и се проверява и дължината на косите. И което преминава всякакви граници

• тяхната „праволинейност“ и цвят. Не се допускат никакви„киселинни“ цветове и екстравагантно къдрене.
• Естественият кафяв цвят на косите (да, сред японците има и кестеняви) предизвиква подозрения, че ученикът/ ученичката се боядисва. Като доказателство за оригиналност на цвета от децата се изисква да донесат свои снимки като малки и нотариално заверено писмо от родителите, които потвърждават, че естественият цвят на косата на чедото им е кестеняв. Гордите притежатели на леко чупливи коси също трябва да представят подобно доказателство, че косата им не такава вследствие на химическа намеса.

Миналата година девойка с кестенява коса дава под съд префектура Осака, където се намира училището „Каифукан“. Преподавателите я карали в течение на две години редовно да боядисва косата си черна’ На всичките й опити да възрази, получавала стандартния отговор: „Всички трябва да са еднакви, никой не трябва да се откроява, и ти не си изключение. Ако не ти харесва, напусни!“.

В Япония много училища външно напомнят учреждения от системата за изтърпяване на наказания. Всъщност те са почти такива. Веднъж преподавател издевателски попитал: „А дали ти не си такава, тъй като нямаш баща?“.

Нещата с тази ученичка стигнали дотам, че косите й започнали да падат. Тя напуснала училище и се обърнала към съда, който уважил иска й за 20 000 долара. Оказва се, че в Страната на изгряващото слънце много ученички са подлагани на същата обработка, ако естествените им коси по някакъв начин не устройват училищната администрация.

Според привържениците на подобен подход ползата е по-голяма от вредата. По този начин, смятат те, се изгражда монолитно общество. Но всъщност това е ярък пример как подобни правила вместо да обединяват, водят до затъпяване, безсмислено подчинение и тотален тормоз.

През 1990 г. 15-годишната Риоко Ишида загива от удара в метална врата. Точно в 8:30 сутринта, след като крещи на воля във високоговорителя, че заниманията започват, дежурният учител с всички сили захлопва металната врата, докато момичето бърза да влезе, за да не закъснее за първия час. Разбира се, това съвсем не означава, че в Япония няма и напълно нормални учебни заведения.