Три от най-зловещите теории за бъдещето

Ето три от най-зловещите. И нищо чудно след време теорията да стане практика

ФАЛШИВ BAКУУМ

Според тази теория нашата Вселена е част от друга, още по-голяма Вселена и в момента се намира в състояние на временна фаза. Ако си представим всичко като един образ, то голямата Вселена е тенджера с кипяща вода, а нашата е едно от малките мехурчета, образуващи се на дъното й.

Но накрая мехурчето достига до повърхността на водата (дори за това да са му необходими милиарди години) и целият наш свят заедно с всичко, което сме създали и знаем, ще изчезне в миг без всякакво предупреждение. И нищо не може да Ge направи по въпроса.

ГОЛЕМИЯТ ФИЛТЪР

Теорията, формулирана през 1996 г. от Робин Д. Хенсън, предлага отговор на следния въпрос: ако някъде във Вселената има живот, защо все още не сме го открили?

Според нея между планетите, където все още няма живот, и планетите с развита цивилизация се намира своеобразен Голям филтър – неизвестни фактори, препятстващи появата на живот или унищожаващи го на планетите, попадащи под тяхното влияние. Тези фактори или разрушават планетата, като небесно тяло, или живота на нея. Това означава, че човечеството попада под един от трите сценария на развитие.

– Ние сме изключение – нашата планета е преминала през Големия филтър, но по някакви причини животът на нея не е унищожен.

– Ние сме първите. Тази версия подразбира, че условията в нашата вселена едва сега са станали благоприятни за развитие на високоинтелигентен живот, способен да разселва други планети.

– Все още не сме достигнали до Големия филтър. В този случай всичко е много печално и откриването на живот на Марс или на спътника на Юпитер – Европа, е просто неприятна новина, тъй като това означава, че срещата с Големия филтър предстои.

МОЗЪК В КОНТЕЙНЕР

Тази теория често се използва за описание на експерименти, насочени към установяване на отделни особености на нашата представа за знанията, реалността, истината, разума и смисъла. Тя допуска, че:

– мозъкът е източник на нашето съзнание;

– мозъкът функционира с помощта на електрически импулси;
– външни дразнители могат да повлияят на работата на мозъка;

– всеки външен дразнител може да бъде в известна степен симулиран изкуствено така, че мозъкът да не може да различи изкуствено създадения от реално съществуващия дразнител.

Най-интересното е, че според тази теория самият човек може да е „мозък в контейнер“. А целият живот около нас – изкуствено моделирана реалност.

философската школа солипсизъм има доста интересни възгледи и в известна степен разкрива тази концепция.