Тайните експедиции на Хитлер до Тибет

Материалите за тибетските експедиции на нацистите са все още засекретени

Великобритания и САЩ смятат да разкрият информацията за тези посещения след не по-рано от 25 години

РОЛЯТА НА ХАУСХОФЕР

Карл Хаусхофер е знакова фигура в историята на Третия Райх. Благодарение на него мистичните и окултни традиции и ритуали играят значителна роля в тази организация. Той е професор от Мюнхенския университет и член на ордена „Зеленият дракон” — най-тайнствената организация на Изтока. Смята се, че е посещавал столицата на Тибет-Лхаса.

Хаусхофер получава званието генерал от вермахта през Първата ветовна война. Колегите му са поразени от способностите му да предвижда важни моменти във военното дело, някои го обявават дори за ясновидец.

Генералът запознава Хитлер и най-близкия съратник Хес с мистичните и окултни тайни на Тибет. Практиката на членовете на черния орден на СС е основана именно върху тибетските окултни ритуали. Сватстикага също идва от Тибет. За първи път, като символ, тя се появява в Германия не при нацистите, а в немското окултно и политическо общество „Туле“, създадено през 1918 г. Впоследствие хитлеристите възприемат основните постановки на „Туле” и в частност – поступата за „арийската раса“.

Още в началото на XX в. Хаусхофер пръв пътува до Лхаса в търсене на текстове, съдържащи космогенезис.

На малцина е известно, че нацистите посещават Тибет още преди да дойдат на власт. През 1930 г. експедиция, ръководена от есесовеца Вилхелм Байер посещава долината Кулу. Според местните жители там се намира тайнствен подземен град, където все още не е успял да проникне никой. Нацистите търсят свещена книга, даваща отговори за произхода на живота на нашата планета.

Те се скитат из Хималаите 4 години без успех. Попадат на ръкопис, чието разшифроване хвърля светлина върху картината на зараждането на човечеството. Според една от версиите в ръкописа се разказва за произхода на човека в резултат на опити на хуманоиди, привеждат се техническите характеристики на летящите чинии на извънземни. Съществува предположение, че дисколетите на Райха, създадени в края на Втората световна война, са направени по чертежи именно от този тибетски манускрипт.

Втората експедиция на нацистите в Хималаите, оглавявана от опитния алпинист и щурмбанфюрер от СС Ернст Шефер, потегля през 1931 г. Този път немците търсят загадъчната Шамбала. Не откриват самата страна, но донасят 200-годишен манускрипт, посочващ свещените места, през които трябва да се премине, за да се попадне в свещената страна.

ПОСЛЕДЕН ОПИТ

През 1942 г. Хитлер организира поредната експедиция в Тибет – последната за нацистите. Нещата на фронта вървят зле. Фюрерът разчита с разкриването на загадката на Шамбала да се върне предишната мощ на арийската раса и враговете да бъдат сразени.

В началото на 1943 г. за Тибет се отправят група есесовци алпинисти, снабдени с карта, където е посочено приблизителното месторазположение на тайнствената страна. През май същата година всичките й членове са арестувани в Индия от англичаните. Само един от тях – Хенрих Харер, успява да стигне до Тибет. Той търси Шамбала в продължение на пет години, докато не узнава, че войната отдавна е приключила, Германия е загубила, а Хитлер е мъртъв.

Харер пише книгата „Седем години в Тибет”, по която е заснет едноименният филм с Брат Пит в главната роля.